О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4684

Гр. София, 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1611/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №3853/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Ц. В. по чл.132, ал.1,т.2 СК, за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето на страните Х. В. / род. през 2014 г./, поради трайно неполагане на грижи и непредоставяне на издръжка без основателна причина за това.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС - ППВС №7/65 г. и ТР №1/2013 г.ОСГТК - за разрешени въпросите: за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства в процеса, заедно и поотделно, както и да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба; длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по изложените във въззивната жалба съображения, като обсъди направените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинст. решение; допуснато ли е нарушение на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция, ако не е обсъдила всички наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинст. съд нарушения на процесуалния и материалния закон?

Касаторът намира, че в противоречие с ТР №1/2013 г. ОСГТК са решени правните въпроси: При решаване на правен спор по чл.132, ал.1,т.2 СК длъжен ли е съдът да съблюдава висшия интерес на детето; има ли ограничение в обхвата на правомощията на въззивния съд при проверка на правилността на първоинст. решение при правен спор по чл.132, ал.1,т.2 СК; в производството по такъв иск длъжен ли е въззивният съд служебно да събира доказателства при наличието на индиции и факти, за които не е проведено пълно и главно доказване и за които първоинст. съд е приел, че имат съществено значение за разрешаване на спора?

Според касатора в противоречие с р. по гр. д. №999/09 г. на трето г. о. на ВКС и опр. по гр. д. №4475/16 г. на четвърто г. о. на ВКС са разрешени от въззивния съд следните въпроси: При установен произход на малолетното дете от двамата родители може ли въззивният съд да приеме, че единият от тях не е биологичен родител, при липса на доказателства за повдигнат и разрешен спор за установяване на произход; в интерес ли е на малолетното дете установеният по произход родител, който не полага грижи и не заплаща издръжка поради дезинтересираност да не бъде лишен от родителски права; от значение ли е оборването на презумптивния произход и установяване на действителния такъв; има ли значение за висшия интерес на детето непредявяването на исковете в преклузивно установените срокове; ако те са пропуснати в интерес на детето ли е дезинтересираният родител, за който има индиции, че не е биологичен, да не бъде лишен от родителски права; при предявен иск за лишаване от родителски права, в хипотезата, в която съдът приема, че ответникът не е знаел, че има дете преди делото, може ли да се приеме, че ответникът е узнал това с връчване на исковата молба, вкл. при връчването й при отказ; тогава от значение ли е това, че грижи и издръжка не са престирани от дезинтересиарания родител и след връчване на съдебните книжа; релевантно за преценката по чл.132, ал.1,т.2 СК ли е обстоятелството, че след редовното връчване на книжата по делото и нарочно призоваване за явяване и изслушване по чл.133, ал.2 СК, ответникът умишлено не се явява и не взема становище пред съда?

Поставя последната група въпроси и в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като намира, че когато преклузивните срокове за предявяване на исковете за установяване на произход са пропуснати, съдът следва да разгледа предявения допустим иск съобразно интереса на детето. То няма интерес да бъде поставено в зависимост от решенията, вземани от дезинтересирания, презумптивен родител – напротив, в него интерес е този родител да бъде лишен от родителски права.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е споделил и допълнил изводите на първоинст. съд, че няма данни ответникът, който е във фактическа раздяла с майката на детето – ищца и касатор, от 2003 г., макар бракът им за е прекратен през 2018 г., да е знаел за роденото през 2014 г. дете Х.. Изпълнението на родителските задължения предполага поне информираност за бременността на майката при фактическа раздяла, настъпила по време на брака, обосноваващ предположение за бащинство. В случая не се установява ответникът да е знаел за раждането на детето и да е предполагал, че е негов баща, което е основателна обективна причина за недаването на издръжка и за трайното неполагане на грижи за отглеждането на детето. Поведението на ответника не може да се квалифицира като дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения по см. на чл.132, ал.1,т.2 СК. Ирелевантни според СГС са причините за фактическата раздяла на страните и отношението на ответника към другите му две по-големи деца; процесуалното му поведение само по себе си също не обосновава основанието за лишаването му от родителски права. При лишаване от родителски права ще се запази установения произход на детето от ответника. Интересът на детето налага оборване на презумптивния произход и установяване на действителния му произход от бащата, което не може да стане по реда на производството за лишаване от родителски права.

ВКС намира, че не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, свързани с правомощията на въззивната инстанция – въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, но е изложил и свои мотиви по съществото на спора, като е отговорил на съществените доводи във въззивната жалба, както е указано в ТР №1/13 г. ОСГТК и ППВС №7/65 г. Въззивното решение не противоречи на ТР №1/13 г. ОСГТК и по въпросите, свързани със служебното събиране на доказателства и следването на висшия интерес на детето при решаване на спора – значимите за спора факти са установени по делото. Не се установява противоречие с практиката на ВКС/ определенията по чл.288 ГПК не са такава практика – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК и ТР №2/23.09.11 г. ОСГТК/, и по третата група въпроси. В практиката на ВКС е прието, че „трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения“ – р. по гр. д. №1125/10 г. на четвърто г. о. В случая въззивният съд е приел, че е налице обективна основателна причина за неизпълнението на родителските задължения от ответника, породена от настъпилата далеч преди раждането на детето фактическа раздяла с майката и незнанието му за роденото дете и свързаните с него задължения. В подобен смисъл е и трайната практика на ВКС - напр. р. по гр. д. №1238/69 г. на второ г. о. Посоченото в чл.132, ал.1,т.2 СК неизпълнение на родителските задължения следва да е трайно /р. по гр. д. №4999/2007 г. на четвърто г. о. на ВКС/, затова поведението на ответника в процеса не е достатъчно за обективирането му. Застъпването на въпросите в практиката на ВКС изключва осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросите от предмета на производството за оспорване и установяване на произход са извън предмета на делото.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №3853/23 г. от 16.10.23 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: