№ 143
София, 17.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2712 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 1671/07.07.2016 г. по в. гр. д. № 1222/16 г. на Варненския окръжен съд е изменено определението от 15.02.2016 г. по гр. д. № 11279/2015 г. на Варненския районен съд, като на адвокат Т. С., особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника М. М., е присъдено допълнително възнаграждение от 200 лв., над присъдените от първата инстанция 100 лв.
Въззивният съд е приел, че на особения представител се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, пред които е осъществил защита на лицето, което представлява. Съобразил е, че особеният представител адв. С. е получила съдебни книжа, изготвила е писмен отговор на М. М. по гр. д. № 11279/2015г. по описа на В. и се е явила в съдебно заседание, в което била заличена като особен представител, тъй като лицето, което представлявала, било редовно призовано. Съдът се е позовал на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която като възнаграждение за депозиран отговор на искова молба се предвижда сумата от 300 лв., поради което приел, че това е дължимият минимален размер на осъщественото от адв. С. представителство.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от осъдените лица М. Д. Д., В. Д. В., Д. Д. К. и С. Д. Г..
Жалбоподателите поддържат, че въззивното определение е процесуално недопустимо. Разпоредбата на чл....