О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4955

София, 31.10.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 1632 по описа за 2024г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П., чрез адвокат И. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1129/05.10.2023 г. по в. гр. д. № 1494/2023 г.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост, нищожност, недействителност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните доказателства и при съществени нарушения на материалното и процесуалното право, в разрез със съдебната практика.

Насрещната страна П. Д. К. с писмен отговор, чрез адвокат К. Д., оспорва жалбата. Навежда довод за липса на интерес от обжалване на въззивното решение от касаторите В. К. и Й. К., тъй като по делото е установено, че същите са получили определените с влязлото в сила решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД суми. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като част от поставените въпроси нямат отношение към предмета на производството, а други касаят правилността на вече влязлото в сила съдебно решение. Касаторите не са изложили обстоятелствата свързани със значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице и очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Същата е подадена в рамките на срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. срещу П. Д. К. иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. постановено по гр. д. № 8128/2021 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.148.1.9, с адрес на имота [населено място], район „Възраждане“, [улица], вх. Б, ет. 3, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена по документа площ 114 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв. м. и таванско помещение № 6 с площ от 11.15 кв. м., заедно с 47/1237 ид. ч. от общите части на сграда и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорни обстоятелствата, че с постановеното по делото решение №2175/08.08.2022 г., поправено с решение № 2990/01.11.2022 г. на Софийски градски съд е обявен за окончателен, по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключения на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Д. П. К., В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. се задължили да прехвърлят на П. Д. К. съсобствения си недвижим имот – апартамент № 6, подробно описан, за сумата от 208 180 лева, при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила П. К. заплати на продавачите останалата част от продажната цена на стойност – 187 380 лева, както следва: на Д. П. К. - 52 380 лева; на В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. – по 45 000 лева, включително чрез прихващане на платените за сметка на ответниците задължения към държавата.

Съдът приел, че решението на Софийския градски съд не било обжалвано от страните и направил извод, че същото е влязло в сила след изтичане срока за обжалването му, на 14.10.2022 г., от когато за ищцата/купувач П. Д. К. започнал да тече двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 ГПК за изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от договорената продажна цена.

Констатирал, от представените по делото платежни нареждания от 21.10.2022 г., че със същите били заплатени сумите, както следва: от по 45 000лв. на В. К. и Й. К. и 52 380лв. на Д. К..

На същата дата, 21.10.2022 г., П. Д. К. превела по сметка на ЧСИ С. Я., рег. №844 сумата от 45 000 лева в изпълнение на полученото на 16.08.2022г. запорно съобщение по изпълнително дело № 20158440404018, с длъжник Б. В. П..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че срокът за обжалване на постановеното от първостепенния съд решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД е започнал да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му, като от значение за същия било единствено официалното удостоверяване на връчването на преписа от съдебния акт, в изпълнение на задължението на съда по чл. 7, ал. 2 ГПК. Приел, че решението е влязло в сила на 14.10.2022 г., като на 21.10.2022 г., в рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл. 362, ал. 1 ГПК, купувача извършил плащания на дължимите по договора суми в полза на продавачите.

Съдът направил извод за неоснователност на възражението на Б. П., че плащането по изпълнително дело № 20158440404018 на ЧСИ С. Я. не представлява изпълнение на задължението на купувача П. К. за погасяване на остатъка от продажната цена. Приел, че след получаване на запорното съобщение от П. К., тя имала задължението по чл. 507, ал. 3 ГПК – на пазач на сумите. С оглед на това и забраната на чл. 507, ал.2 ГПК, третото задължено лице не следвало да предава дължимите от него суми на своя кредитор (длъжник по изпълнително дело). С плащането на дължимата от купувача на процесния имот сума в размер на 45 000 лева по сметка на съдебния изпълнител Я., е настъпил погасителния ефект по отношение на задължението на П. К. към кредитора Б. П., тъй като изпълнението е направено в полза на овластено от закона лице. Съдът намерил за неотносими към производството възраженията за настъпила перемпция по изпълнителното производство и плащане на сумата без основание, както и тези касаещи предмета на влязлото в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД. По тези съображения въззивният съд отхвърлил като неоснователен предявения иск за обезсилване на влязлото в сила решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД по реда на чл.362 от ГПК.

Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1101/1961 г. по гр. д. № 3086/1961 г. на I г. о.; решение № 30/05.04.1973 г. по гр. д. № 13/1973 г. ОСГК; решение № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/1999 г. на II г. о.; решение № 1183/01.11.2000 г. по гр. д. № 57/2000 г. на III г. о.; решение № 250/21.05.2010 г. по гр. д. № 3/2009 г. на III г. о.; решение № 313/26.05.2010 г. по гр. д. № 584/2009 г. на III г. о.; решение № 537/08.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г. на IІІ г. о.; решение №438/15.12.2011г. по гр. д.№1338/2010г. на ІVг. о.; решение № 113/23.06.2014 г. по т. д. № 434/2012 г. на II г. о., по следните правни въпроси: 1/ Има ли право съдът да внася промени по предварителния договор, недопускайки страна по договора в процеса?; 2/ Има ли право съдът да изменя цената на предварителния договор, изключвайки сумата, която представлява оценка в договора на правото на ползване и по този начин намалява цената на вещта?; 3/ След като купувачът е уведомен от продавачите за задължение на продавач, описано в предварителния договор и се е съгласил да заплати на продавача стойността по предварителния договор на него, приемайки тежестите върху имота, за което е удостоверил с подписа си, следва ли да се приеме, че плащането от купувача към трето лице – кредитор е действително плащане по сделката и са изпълнени изискванията на закона, респективно плащането е валидно?; 4/ Валидно ли е плащане, направено на трето лице – купувач за задължение на продавач по предварителен договор по изпълнително дело, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.6 и т. 8 ГПК, за което прекратяване купувачът е уведомен в съдебно заседание? и 5/ Съществува ли задължение на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко релевантно за спора доказателство в кориците на делото?. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Съдът намира, че първите два поставени въпроса (Има ли право съдът да внася промени по предварителния договор, недопускайки страна по договора в процеса? и Има ли право съдът да изменя цената на предварителния договор, изключвайки сумата, която представлява оценка в договора на правото на ползване и по този начин намалява цената на вещта?) са неотносими към произнасянето на въззивния съд в производството по чл. 362, ал.1 изр. 2 ГПК. Същите са свързани със страните, съдържанието и съществените елементи на процесния предварителен договор, които са преклудирани от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Предметът на предявения иск е ограничен до наличието/липсата на изпълнение на задължението на длъжника (купувач) за заплащане на продажната цена по обявения за окончателен договор за покупко-продажба, в определения от закона преклузивен срок, по който именно се е произнесъл и въззивния съд. С оглед на това, по същите не е налице общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение постановено по отношение на лица, които не са заявили по надлежен ред защита на свое субективно материално право, с оглед приложението на чл. 26, ал.2 от ГПК.

Останалите поставени въпроси за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства, както и относно наличието на надлежно изпълнение на задълженията на купувача по договора за покупко-продажба за плащане на договорената цена, в определения от закона срок, ще бъдат разгледани по същество, според произнасянето на съда.

Жалбоподателите В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. следва да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, както следва: в размер от по 187,46лв. за В. П. К. и Й. П. К. и от 117,16лв. за Б. В. П..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1129/05.10.2023 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 1494/2023 г.

УКАЗВА на касаторите В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П., в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба, както следва: в размер от по 187,46лв. за В. П. К. и Й. П. К. и от 117,16лв. за Б. В. П. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: