Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Т., гр. К. и е против Решение № 142 от 24.10.2008 г., постановено по адм. д. № 86/2008 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховнният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество и след проверка на обжалваното решение - намира същата за неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение

Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на В. В. Т. против Заповед № РД-50-578 от 17.09.2004 г. на Кмета на О. К. като неоснователна. Със заповедта Точев е задължен да премахне стопанисваната от него паянтова стопанска постройка, построена изцяло на уличната регулация, между осови точки 47 и 49, по устройствения план на гр. К.. За да постанови акта си съдът е взел предвид, че съгл. чл. 179 ал. 2 ЗУТ отм. в компетентността на кмета и съобразно изготвен от служителите на общината констативен протокол е да разпореди на лицата по ал. 1 на същия текст, за тяхна сметка, да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местоположение, разположение, вид и материали гаражи, огради, второстепенни селскостопански и временни постройки....и др. Решаващият съд е приел, че спорният обект попада в приложното поле на чл. 179 ал. 2 ЗУТ отм. и компетентен е кметът на общината, а не ДНСК.

Решението на АС Сливен е правилно и обосновано. Безспорно процесната постройка е паянтова, изградена от подръчни материали и приспособена за гледане на животни. Заключението на назначената СТЕ е, че постройката е...