Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за приватизация - гр. С., чрез юрисконсулт М. А., упълномощена от представляващия агенцията председател Т. К. Н., против решение № 371/16.07.2009 г., постановено по адм. дело № 675/2008 г. на Административен съд - В. Т., с което Агенцията за приватизация (АП) е осъдена да заплати на А. Н. К. от гр. С., сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка са изложени съображения, че не е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не са установени незаконосъобразни действия на служители на АП, които извършват само техническа дейност по регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове, регламентирана в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (НУРОПЦПТПАСД) и Инструкцията за приложението й; неправилно паричният еквивалент на един инвестиционен бон е определен в размер на 1 лв.; за ответника по касационната жалба не е налице реално понесена вреда към момента на предявяване на иска пред първоинстанционния съд.

Ответника по касационната жалба, чрез процесуален представител адв. М. Д., в писмено становище оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е по реда на глава единадесета АПК - образувано е по искова молба, подадена от А. Н. К. от гр. С., против Агенцията за приватизация, за заплащане на сумата от 250 лв., като обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че ищеца е бил собственик на 250 инвестиционни бонове (ИБ) с надлежно открита бонова сметка и обслужващо звено; по повод справка, направена в обслужващия РЦ на АП е установено, че ИБ са прехвърлени на друго лице без знанието и съгласието на наследодателя; прехвърлянето е осъществено с фалшиво пълномощно без нотариална заверка на подписа и без надлежна легитимация на лицето, представило се за пълномощник; така без да е налице съдействие или вина от страна на собственика на ИБ, в резултат на незаконни действия на служители на Агенцията за приватизация, ищеца е лишен от правото да се разпореждат с тях. На посочените основания е поискано ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за вреди в горепосочения размер.

Въз основа приложените по делото доказателства, административният съд е приел за установено, че И. К. И. е имал открита бонова сметка по чл. 11, ал. 1 НУРОПЦПТПАСД, с 250 инвестиционни бона, като не е подавал заявление за промяна на първоначално обслужващото звено в гр. В. Т. по реда на чл. 4 от наредбата; на 24.09.2003 г. в регионално бюро Враца на АП с различен код, всички ИБ са прехвърлени по сметката на трето лице с представено пълномощно.

Въз основа съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, от съда е прието, че е налице хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, предвид установени незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника в изпълнение на административна дейност, в пряка причинна връзка с претърпяна от ищците имуществена вреда. Изложени са съображения, че такива действия са налице, доколкото прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП (административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ), уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като в случая изискванията относно представяне на необходимите за прехвърлянето на инвестиционни бонове документи и проверката им от служители на АП уредени в чл. 13 и сл. от Наредбата, не са изпълнени в цялост. Поради това, че регистрираното от служители на АП прехвърляне чрез пълномощник, вследствие на което боновият баланс на ищеца е станал нула инвестиционни бона, е осъществено в противоречие с изискванията на наредбата (по - конкретно тези за подаване на искане за промяна на обслужващото звено, предпоставящо възможността прехвърлянето да бъде осъществено в различно от звеното на първоначалната регистрация и за проверка на легитимацията по лична карта на пълномощника, чрез когото то е осъществено), обоснован е направеният извод за наличие на незаконосъобразни действия на служителите на АП, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Стойността на вредите е определена в съотношение ИБ за един лев, съобразно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове, доколкото към датата на увреждането за инвестиционните бонове няма пазарна цена и те могат да се ползват по предвидения в този закон ред. В резултат на това искът е уважен като основателен в пълния му размер.

Постановеното решение е правилно. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер (загуби и пропуснати ползи) и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това посочената отговорност се характеризира, като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на АП по повод извършеното на 24.09.2003 г. прехвърляне на ИБ и реално причинена на ищците вреда с имуществен характер, в причинна връзка с тях. Такива действия или бездействия в случая са налице с оглед регистрираното прехвърляне на инвестиционни бонове в нарушение на изискванията на НУРОПЦПТПАСД) приета с ПМС № 206 от 05.09.2002 г., ДВ бр. 89/2002 г. с последващи изменения и допълнения (, в резултат на което е станал нулев боновия баланс по сметката на ищеца. Следва да се отбележи, че разпореждането с инвестиционни бонове се извършва с нареждане, като се попълва формуляр по приложен към наредбата образец. АП регистрира прехвърлянето, когато на името на прехвърлителя и получателя има открити бонови сметки, а прехвърлянето се смята за извършено след регистрацията му от АП. Т. прехвърляне според чл. 15, ал. 1 от Наредбата не се регистрира при нечетливо, непълно или неправилно попълване на нареждането, при несъответствия между данните, посочени от прехвърлителя, както и след установяване на законни пречки за прехвърлянето или придобиването по наследство или подадения формуляр на нареждане не е отпечатан по реда на чл. 24, а лицето, подало нареждането се уведомява писмено за наличието на обстоятелства, които не допускат регистрацията. Анализът на уредбата сочи на строго регламентирани действия от страна на прехвърлителя и получателя на ИБ и на длъжностните лица на АП, във връзка с регистрацията на прехвърлянето, като вменените на АП задължения за проверка на посочените данни са гаранция против извършване на злоупотреби с ИБ. Поради това и с оглед установеното по делото относно разпореждането с ИБ, правилно е прието от първоинстанционния съд, че действия и бездействия на служителите на АП са в пряка причинна връзка с реално причинени на ищците вреди. С оглед текста на чл. 4 от Наредбата, не намира правно основание довода на процесуалния представител на АП, че предвиденото в чл. 17, ал. 1 от същата, "свободно" прехвърляне на ИБ изключва необходимостта служителите на административния орган да извършват проверка дали звеното, в което се извършва прехвърлянето е именно обслужващото собственика на ИБ. Следва да се отбележи, че срокът на валидност на емитираните и притежавани ИБ е до 30.06.2005 г., а прехвърлянето им на трето лице в противоречие с приложимата правна уредба, с което са осуетени всякакви действия по разпореждане с ИБ, респективно вредата, са настъпили преди тази дата. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ в случая е неприложима, а понесените от ищците вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на АП. Поради това правилен е направеният от първоинстанционният съд извод, че искът, като основателен е следвало да бъде уважен. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 2 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371/16.07.2009 г., постановено по адм. дело № 675/2008 г. на Административен съд - В. Т.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Т.П.