Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Б. от с. К., общ. Г. Д., обл. Благоевград, срещу решение № 502 от 23.07.2009 г., постановено по адм. дело № 379/2009 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество.

Ответникът – областният управител на област с административен център Благоевград не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ОА-695 от 27.03.2009 г. на областния управител на област с административен център Благоевград, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), § 12 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 86/2008 г.) вр. чл. 6, ал. 3 и чл. 128 от АПК е било уважено частично искането на А. Б. за еднократно обезщетяване, като й е призната репресия за периода от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г., през който период е била изселена по административен ред ведно със семейството си в с. Т., Видинско. За да отхвърли жалбата в останалата част като неоснователна, т. е. за периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г., , съдът е приел за установено че семейството на И. Б. Б. е било принудително изселено от с. К....