Производството е образувано по жалбата на М. Ц. М. от гр. С. срещу решение №197 от 13.09.2010 год., постановено по преписка № 144/ 2010 год. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без разглеждане жалбата му с оплаквания за неравностойно третиране по признак "възраст", заложено в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот", приета от Столичния общински съвет и производството пред КЗД е прекратено. В жалбата до съда повторно се релевират оплакванията, с които е сезирана Комисията за защита от дискриминация, като се твърди, че изменението на посочената разпоредба, взето с решение № 746 от 3.12.2009 год. от СОС го дискриминира по признак "възраст", лишавайки го от възможността да ползва тази услуга поради навършване на пенсионна възраст. Иска отмяна на решението.

О. К. за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на М. М. срещу разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот", приета от Столичния общински съвет. Съгласно тази разпоредба като едно от задължителните условия за ползувателите на услугата "Асистент за независим живот" е лицата да са с 90% или повече от 90 % трайнонамалена работоспособност, с определена чужда помощ, притежаващи валидно решение на ТЕЛК или НЕЛК, което да е издадено преди навършване на възрастта за пенсиониране.

Безспорно е, че жалбоподателят е навършил възрастта за пенсиониране, определена в Кодекса за социално осигуряване и че същият е с 98 % намалена работоспособност с чужда помощ.

С оспореното решение комисията за защита от дискриминация е приела жалбата на Маринов за недопустима, тъй като...