Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на Г. С. Т., И. Н. С., Д. И. Г., Т. М. Ц., А. Г. К., Т. В. Т., Р. И. Е., П. Г. П., М. В. К., А. И. М., К. Х. Л., П. Н. М. и В. А. З. срещу решение № 201/15.09.2010 г. по преписка № 217/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация.

В жалбата се твърди, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на обжалваното решение – противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателките поддържат, че е незаконосъобразен изводът на Комисията, че те не са представили достатъчно доказателства по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр., от които може да се направи извод, че е налице дискриминация по отношение на тях като жени и е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при прилагането на тази разпоредба. Посочено е в жалбата, че т. к ответниците не са представили доказателства, че правото на равно третиране между мъжете и жените не е нарушено, КЗД е следвало да постанови решение, с което да установи дискриминация. Жалбоподателките твърдят, че публикуването и разпространението на рекламите на "В. П." АД за продукта алкохолна напитка "мастика Пещера" е ноторен факт, поради което е незаконосъобразен изводът в обжалваното решение, че жалбоподателките не са посочили конкретните периоди на излъчване на рекламния клип и места на поставяне на билбордовете. В жалбата се твърди, че нееднозначно жалбоподателките са описали негативните си преживявания и възприятия вследствие разпространението на рекламите, които са резултат от твърдо убеждение и са доказали, че рекламите предизвикват подобни преживявания при различни жени с различно образование и професионална реализация. В жалбата се прави оплакване, че експертните заключения на назначените от КЗД експерти не са обсъдени и взети предвид в обжалваното решение, които обясняват от научна гледна точка възприятията им и считат, че тринадесет на брой жалбоподателки (жени) са достатъчно представителна извадка от женската публика, за да се елиминира аспекта на уникалното възприятие извън обществено значимия контекст, като е направено позоваване на анализа на рекламата, направен от вещото лице М. П., както и на експертното заключение на вещото лице Е. А. и на вещото лице Г. Л.. Посочено е, че КЗД не е изложила мотиви относно липсата на тормоз по смисъла на ЗЗДискр., т. к. е общоизвестно мащабното излъчване на рекламния клип и разпространението на билбордовете и в решението липсва анализ как тази масова рекламна кампания се е отразила на честта и достойнството на жалбоподателките. Твърди се, че не е обсъдено претендираното нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тк. е налице грубо нахлуване в личния живот на жените, както и не е обсъден чл. 5 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, който създава задължение за Държавата да променя установените културни и социални модели и стереотипните роли на мъжете и жените. В жалбата се прави искане обжалваното решение на КЗД да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение от съда по същество, с което да се установи наличие на дискриминация и тормоз по признак "пол", както и дискриминация по признаците "лично и обществено положение", както и да бъде постановено прекратяване на публикуването, излъчването и разпространението на рекламите на продукта "мастика Пещера".

Ответникът – Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) и заинтересованата страна "В. П." АД, гр. П. молят жалбата да бъде отхвърлена, а заинтересованите страни – Българска национална телевизия, кметът на Столична община, "168 часа" ЕООД, "Нова телевизия Първи частен канал" ЕАД, "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД и "Медиа холдинг" АД не са взели становище по жалбата.

С обжалваното решение КЗД, първо, по т. I, е установила по отношение на страните в производството пред КЗД – жалбоподателките Г. С. Т., И. Н. С., Д. И. Г., Т. М. Ц., А. Г. К., Т. В. Т., Р. И. Е., П. Г. П., М. В. К., А. И. М., К. Х. Л., П. Н. М. и В. А. З., към които в откритото заседание на 15.10.2009 г. са се присъединили и М. В. К. и И. Н. Б.-Стойчева и конституираните като ответни страни "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД, А. Л. П. – изпълнителен директро на "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД, "Нова телевизия Първи частен канал" ЕАД, К. Я. М. Андерсон, изпълнителен член на "Нова телевизия Първи частен канал" ЕАД, "В. П." АД, И. Г. П. – изпълнителен директор на "В. П." АД, "168 часа" ЕООД, П. И. Т. и Л. Л. П. - представляващи "168 часа" ЕООД, "М. Х." АД, Т. Н. Т. и А. Ш. – представляващи "М. Х." АД, Българска национална телевизия, У. П. – генерален директор на Българска национална телевизия и кмета на Столична община, че изработените и излъчени по поръчка на "В. П." АД графични и видео реклами на продукта "мастика Пещера" с наименованията "Страст на кристали" и "Сезонът на дините", посочени по-долу, не представляват дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр. под формата на тормоз по признака "пол", а именно: 1. графична реклама, представляваща изображение на дългокоса руса жена, която е изправена и обърната с лявото си рамо и лице към зрителя, облечена със син бански, тип "стринг" (прашки) и държаща пред гърдите си диня, на леко размития фон на пясъка се вижда сянка на жена в профил с огромен бюст, със следните надписи в долната част: вляво надпис и лого – "мастика Пещера", а вдясно надпис "Страст на кристали"; 2. графична реклама, представляваща изображение в полуанфас на усмихната млада жена, с дълга черна коса, облечена в бански с десен на динена кора, стояща зад плажен бар и държаща в дясната ръка бял поднос с нарязана диня, а с лявата си ръка придържаща поставена на бара цяла диня, в изображението, вляво, зад главата на жената има табела със син цвят и надпис "Страст на кристали", а на борда на белия поднос с динята има няколко надписа "мастика Пещера", със следните надписи в долната част: вляво надпис и лого – "мастика Пещера", а в дясно надпис "Страст на кристали"; 3. графична реклама, представляваща фронтално изображение на изправена на фона на небе, море, плаж и чадър млада жена, с лице в полуанфас и развята дълга черна коса, облечена в бански от две части с десен на динена кора, държаща пред себе си на нивото на таза диня с направен триъгълен разрез в дълбочина, в изображението на фона на небето се вижда надпис "Сезонът на дините", а на белия плажен чадър стои логото – "мастика Пещера", със следните надписи в долната част: вляво надпис и лого – "мастика Пещера", а в дясно надпис "Страст на кристали"; 4. видео-реклама, представляваща 34-секунден рекламен клип, през цялото време на който в десния долен ъгъл се вижда рекламния надпис-лого: "мастика Пещера", със следното съдържание: клипът започва, като на фона на море и разхождащи се на плажа хора по бански се чува глас "Опитай с кристали" и отговор "Става". След репликите в кадър се виждат вече двама приятели полуизлегнали се на шезлонги, единият от които решава кръстословица, а другият подал първата реплика добавя: "И тая става", като проследява с поглед минаваща пред него жена с черен бански. След тази реплика мъжът, решаващ кръстословица, поглежда към небето, като си прави сянка с вестника и казва "Как пече, един облак ще ни дойде добре". В това време камерата показва движеща се по пясъка сянка на жена с голям бюст и фрагмент от тялото й – поглед отзад върху част от косата, разпиляна по половината от гърба, таза и краката. Единият от мъжете, съсредоточен в същата посока, побутва приятеля си, който в това време гледа към небето, изправя се целеустремено и казва "Имам по-добра идея". Целият кадър се запълва от едър план на крачещата напред жена, в центъра на който е дупето й в син бански, тип "стринг". На този фон се чува мъжкият глас, който казва "Това ако не е страст?" и в този момент едрият план се премества от дупето на жената върху тялото на говорещия мъж отпред. Почти целият кадър вече е запълнен от стоящия прав мъж, на когото се виждат корема и дългите бански и който дърпа кръстословицата от приятеля си и бързо я поставя върху бански си отпред. Двамата мъже се втурват/отправят след бавно вървящата напред жена, след което само лицето й се показва в едър план, а зад нея се виждат силуетите на двамата приятели. Жената се движи към покрит с тръстика бар по средата на плажа и застава до него. Още докато жената стои с гръб в кадъра двамата приятели стигат до нея и се вижда, че тя поставя на бара две дини. Мъжът със светлия бански казва репликата "Как са напращели" и в този момент жената се обръща към него и приятеля му и добавя "И са сочни". Вторият мъж в отговор на тази реплика казва: "Тогава давай по една", като в този момент на син фон се появява логото "мастика Пещера" и надписът "Страст на кристали". Звуковата подложка е на характерен за целия клип музикален мотив и женски глас, който произнася последователно съдържанието на надписите "мастика Пещера", "Страст на кристали". Краят на репликата на женския глас зад кадър "…на кристали" се чува, когато синият фон е вече сменен с едър план на чиния с няколко резена диня, от която някой взема едно парче. В следващия кадър мъжете са плътно разположени до левия и десния му край, седнали на високи столчета пред бара и държащи в ръце парчета диня, а в средата зад бара стои изправена русата жена със синия бански. Откъм гърба й идва чернокоса жена, на която банският е с десен на динена кора. Жената се навежда последователно над бара към двамата мъже с усмивка, като се опитва да погледне в очите им. Те обаче с отворени уста се надвесват напред, вперили поглед в бюста й, като в този момент се чува глас зад кадър – "Друго си е сезонът на дините", след което на фона на характерната музикална подложка клипът завършва с едър план само на бюста на жената в банския с десен на динена кора, а вдясно се вижда рекламния надпис-лого "мастика Пещера"; второ, по т. II, КЗД е оставила без уважение жалбата на молителките с вх. № 44-01-137/16.09.2008 г. по описа на Комисията.

За да постанови обжалваното решение, КЗД, след като е сезирана от изброените по-горе тринадесет жалбоподателки с оплаквания за дискриминация по признак "пол" посредством производството и разпространението на реклами на продукта "мастика Пещера" е приела, че основното оплакване в жалбата е за нарушаване на принципа за равно третиране по признак "пол" на жените при търговска практика, представляваща търговско съобщение под формата на реклама. Прието е, че общовалидната забрана за дискриминация, се прилага и при защита на правата на потребителите, установена в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., т. к. защитата на потребителите е предмет на комплекс от правила, които да покриват всички възможни области на нарушаване на техните права и интереси, в това число включва и защитата от дискриминация при предаването на търговски съобщения. КЗД е счела, че представените от жалбоподателките доказателства свидетелстват по косвен начин за излъчваните телевизионни реклами и билбордове във връзка с рекламната кампания на продукта "мастика Пещера", но не са годни да ангажират отговорността на ответните страни, понеже не доказват пряко извършени от тях действия. Въз основа на изисканите от ответната страна "В. П." АД рекламни изображения, използвани в рекламната кампания, и при сравнението им с Интернет изображенията, представени от жалбоподателките, Комисията е приела, че е налице разлика между двете групи доказателства, като е счела, че предмет на жалбата са описаните в диспозитива и представени от производителя на продукта "В. П." АД три рекламни изображения и един рекламен клип. КЗД е приела за недоказано при прилагане на правилото на чл. 9 ЗЗДискр. твърдението в жалбата, че рекламните изображения тиражират "обидно изобразяване на жената като сексуален обект и като стока за продан и консумация" и "систематично поставят жената в принизено положение в семейството и обществото", както и че "излагат на показ като стока и третират, и то по особено обиден начин женското тяло", като представят "жената единствено и предимно в ролята на сексуален обект и като придатък към удоволствието на мъжа", което като резултат поставя жените "в открито неравнопоставено положение в обществото", "представлява явно налагане на стереотипи за ролята на жената и пренебрегване на многообразните роли и възможности за реализация и принос на жените в българското общество", "води до допълнителна дискриминация на жените и в други области като тези на пазара на труда", "представлява и среда за насилие срещу всички нас (жените) и дори насърчава към насилие и създава условие за търпимост към насилие, основано на пола", създава образ на жена, винаги "приканваща към секс, предлагаща се публично за секс и удоволствие, с която всичко е позволено, дори от непознати мъже"; за недоказани са приети твърденията, че публичното тиражиране на комерсиализиран образ на жената в контекста на цитираните оплаквания представлява тормоз за жените по признак "пол", както и твърдението, че насочването на обсъжданите рекламни средства изключително към мъжете представлява нарушение по чл. 37 ЗЗДискр. и е дискриминация по отношение на жените при предоставянето на стоки и услуги, както и представлява подбуждане към дискриминация в широки мащаби. Прието е, че макар да са дадени указания в тази насока, жалбоподателките не са представили конкретни обективни доказателства в подкрепа на цитираните твърдения за по-неблагоприятно третиране, както и не са дадени разяснения или посочени факти или обстоятелства, които еднозначно да налагат извод за неравно третиране при анализа или възприемането на рекламния клип и изображения. Прието е за неоснователно и оплакването за нарушение по чл. 37 ЗЗДискр., т. к. не са ангажирани доказателства за различно третиране на жалбоподателките при предоставянето на рекламираната алкохолна напитка като жени потребители, поради което е счетено, че дискриминация по признака "пол" и нарушение на чл. 37 ЗЗДискр. в случая не е налице. При анализ на приложимата разпоредба на чл. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е прието, че не са ангажирани доказателства в съответствие с изискването на цитираната норма за въвеждане на различие, изключване или ограничение на основата на признака "пол" чрез търговските съобщения, предмет на производството пред административния орган, които да са насочени към отслабване или намаляване на признанието на жените или към нарушаване на равноправието, водещо до ограничаване на правата и основните свободи на жените в политическата, икономическата, социалната, културната или гражданската област. Въз основа на преценка на доказателствата и становищата на експертите, преценени поотделно и в съвкупност, е счетено, че на поставените въпроси не е даден еднозначен отговор, поради което не може да бъде направен обективен извод за еднакъв начин на възприемането на рекламата. КЗД е приела, че независимо от сексуалните елементи в рекламните средства, като се вземат предвид всички характеристики и обстоятелства на рекламния клип, както и наложените ограничения от закона и използваното средство за комуникация, при непредубедено наблюдение не остава съмнение, че целите на рекламата съвпадат с интереса на производителя, което важи и за изображенията на билбордовете. Прието е, че дори жалбоподателките, с оглед на жалбата и обясненията им в заседанията пред КЗД също възприемат рекламните съобщения в съответствие с целените от производителя съдържание и смисъл, като при съвкупната преценка на сюжетната линия и цялата фактология на рекламния клип, въз основа на поведението на представителите на двата пола, не става ясно кое налага еднозначното заключение, че жената е "достъпна, отворена и винаги готова за секс". Счетено е за безспорно от обясненията на жалбоподателките, че те са имали субективни негативни преживявания и възприятия в качеството им на жени, които те несъмнено свързват с рекламите, но същите не представляват обективни доказателства по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр., от които може да се направи извод за наличие на дискриминация, както и че възникналите у жалбоподателките лични негативни емоции не са общовалиден критерий за оценка на изображенията. Счетено е, че оплакванията на жалбоподателките с оглед разобличаване на фалшивото, агресивно и неморално изкуство или чалга субкултурата не е от компетентността на КЗД, т. к. не касае проява на дискриминация.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени фактите по делото и след като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваното решение и разгледа оплакванията в жалбата, счете, че не са налице основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяната на административния акт поради следното:

На първо място, следва да се отбележи, че конкретният казус поставя, освен правен спор от компетентността на съда за наличие на дискриминация при изработване и излъчване на реклама, и редица въпроси от областта на естетиката, етиката и морала, психологията, социологията, сферата на междуличностните отношения, отношенията между мъжа и жената, ролята на жената в семейството и обществото, както и въпроса за автономността на субективните възприятия, значението и тежестта на различните обществени нагласи, вкусове и ценностни критерии на различните индивиди и социални и възрастови групи от обществото. Тези въпроси имат философско измерение, касаят развитието на българското общество, отражението и възприемането на плоскостта на актуалното състояние на това общество на цивилизационните достижения на съвременния свят. Те не могат и не следва да бъдат решавани в ограничените фактологически рамки на конкретния правен спор, който макар да е ситуиран в една обща социална среда, представлява отражение на конкретни обществени отношения, винаги има конкретен предмет, ограничен във фактически "рамки" и представлява разрешение на конкретен правен въпрос, даден със средствата на юридическата наука и практика.

Оплакванията пред КЗД, поддържани и пред съда с жалбата, са относно наличието на пряка дискриминация, тормоз, подбуждане към дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. по признака "пол" по отношение на жените чрез описаните по-горе рекламни продукти и публичното им разпространение, като се твърди, че това е извършено чрез опредметяване на женския образ на основата на сексуалната й идентичност, като е приравнена до образа на диня, и на този образ е придадено качеството на "сексуален обект", служещ за задоволяване на нуждите на мъжа, наред с мастиката, динята, плажа и др. под., което изважда жената от естествената й социална и семейна среда и по този начин я унижава като личност.

За да прецени оплакванията в жалбата от гледна точка на приложимия материален закон, съдът взе предвид фактите по делото, установени чрез гласните доказателствени средства – показанията на жалбоподателките и отделните експертни заключения на четирима експерти от областта на рекламата, психолог и сексолог, при баланс мъже-жени, както и нормата на чл. 9 ЗЗДискр. относно разпределението на доказателствената тежест при установяване на prima facie дискриминация с оглед и направеното оплакване в жалбата за съществено нарушение на цитираната норма.

Съдът намира за доказано от фактическа страна, че тринадесет представителки на женския пол са изпитали остри негативни психологически, интелектуални и емоционални преживявания, пряко породени от рекламните графични и видео изображения на рекламите с лого "Сезонът на дините" и "Страст на кристали". Оплакванията за дискриминация пред КЗД и съда се основават на това обстоятелство и на становището на трима от експертите, назначени от КЗД, което най-общо се свежда до констатиране на използване на елементи от сексуалната женска образност (гърди, дупе, крака, триъгълник) за целите на изграждане на посланието на рекламите с оглед продажбата на спиртния продукт. Основните изходни фактически обстоятелства, потвърдени от експертните заключения са, че действително, сред определена група жени рекламите могат да предизвикат такива възприятия и преживявания, като това зависи от редица фактори, сред които интелигентност, емоционалност, чувствителност, образование, социална среда, професия и др. Съдът счита за правилен извода на КЗД, като се основава и на експертните заключения, че възприятията и асоциациите, които рекламните изображения и клипове могат да породят, и оттам преживяванията и оценката, както и идентификацията с образите или тяхното отхвърляна (осъждане), а също и предизвикването на емоции в границите от смях до изпитване на обида или унижение, са субективни и индивидуално присъщи; същите могат да бъдат групирани в резултат единствено на емпирично изследване, въз основа на което фактологически да се установи преобладаващата оценка на рекламите от интелектуална, емоционална и ценността гледна точка, както и гледната точка на жените относно евентуално обидното им съдържание.

Горното означава, че решаването на правния спор за наличието на дискриминация, тормоз и подбуждане към дискриминация в конкретния случай следва да се предхожда от установена чрез демократични средства и еднозначно обективирана в обществото забрана на подобни прояви в ценностен план, постигната чрез обществен консенсус, което правото да констатира, зачете и защити чрез юридическа санкция, каквато е и целта на жалбоподателките. Предвид различната ценностна ориентация на отделните групи и слоеве в обществото, понастоящем не може да се приеме, че за целите на настоящото производство, такъв консенсус е постигнат и изявен, поради което съдът счита, че от фактическа страна състав на нарушение по ЗЗДискр. не е доказан, защото съвпадащите негативни преживявания и оценки на жалбоподателките не представляват достатъчно представителни данни (не са еквивалентни на необходимия обществен консенсус), за да може съдът да приеме, че е налице дискриминация, т. к. те са тясно свързани с качествата на всяка една от техните индивидуални личности и не могат да претендират за общовалидност, в частност да изразят генералната гледна точка на българската жена, поради което и да обосноват наличието на признака "пол" от гледна точка на антидискриминационното законодателство. Обратното означава, да се създаде и приложи правно основание за санкция (правна норма) въз основа на личната, макар и съвпадаща, преценка на една твърде малка група индивиди в качеството им на жени. Ето защо, позоваването на експертните заключения, които изразяват, подчертано и от самите експерти, лично мнение, че жената в рекламите е "редуцирана до тяло" и с това е нарушен законът, всъщност се предопределя от предхождащата тази оценка лично възприятие, което се основава на качествата на възприемащата личност и не може да бъде основа за правен извод в посоката на установяване на дискриминация от съда. Както е посочил и експертът – психолог Е. А., рекламата съдържа действително очевидни преекспонирани сексуални акценти от женското тяло (перцептивни елементи), но конкретното възприемане, възникване на асоциации, емоционално и интелектуално задълбочаване и преживяване на тези елементи зависи от качествата на личността, историята на развитие на същата, момента на възприемането, дозата внимание, която се отделя и пр., които в границите на нормалната психика могат да варират, така че рекламата да се възприеме в границите от плоскостта на закачката, ведростта и сексуалния флирт (позитивно), през пренебрежителния снизходителен поглед на възприемащия (неутрално), до цитираното свеждане на посланието до опредметяване на жената (негативно, унизително), което изключва фактологическата еднозначност, а оттам – наличието на дискриминация. Следва да се отбележи и съществуването на основана на също такива обективни перцептивни елементи гледна точка, отразена от всички експерти, че образът на мъжа в рекламните видео клипове е сведен до опростен схематичен персонаж, чието внимание в контекста и обстановката на рекламните клипове се интересува единствено от сексуалната страна на жената и/или мастиката и/или динята, което може да се възприеме от аналогичен на изложения в жалбата оценъчен подход като принизяващо (унизително) обстоятелство.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за нарушение на специалното правило на чл. 9 ЗЗДискр., т. к. Комисията в съответствие с фактите по делото, изчерпващи се с доказаните преживявания на жалбоподателките, е приела, че не е налице нарушение на антидискриминационния закон. Моделът на средния потребител относно преценката за дискриминация, в случая не е приложим, понеже същият е установен за констатиране на нарушения на забраните в полза на потребителя като пазарен субект в това му по-тясно правно качество. Както бе отбелязано по-горе, по делото липсва именно емпирично установяване на преобладаващата обществена гледна точка, съответно преобладаващата гледна точка на българската жена, поради което оплакванията в жалбата са недоказани от фактическа страна.

В действителност, съдът е сезиран с решаването на един съществен ценностен проблем, който фокусира в себе си естетични, етични, възпитателни въпроси, проблеми на налагането на вкусове и ценности, които въпроси са такива на психологията и социологията. В случая въпросът относно етичната неиздържаност, пошлост и непочтеност на рекламата е решен еднозначно чрез механизмите на саморегулацията в този бранш, видно от приложеното по делото решение на Националния съвет за саморегулация от 05.08.2010 г., с което на "В. П." АД е дадена препоръка да приведе търговската комуникация (рекламните изображения) с нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Р. Б. в дадения му срок, а при невъзможност за това, да спре излъчването й. Посоченото решение на органа за саморегулация не обвързва съда относно установяването на дискриминация, т. к. е с различен предмет и касае етичните правила в сферата на търговската комуникация, което е основание за тревога с оглед ценностната еволюция на обществото и възпитанието на подрастващите, но не е аргумент за дискриминация по признака "пол" в настоящия спор.

Горните изводи се отнасят и до оплакването в жалбата, основано на чл. 5 и чл. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, т. к. установената в тази Конвенция забрана за дискриминация по отношение на жените се прилага във връзка с упражняването на основните права и свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област, а няма юридическото естество на абсолютна забрана извън сферите на основните права на човека. Освен това, както бе посочено, личното (на дадена малка група) преживяване и оценка, макар и тази група да е хомогенна по пол (съставена само от жени), което не се свързва с ползването на определено основно човешко право, не може да обоснове наличието на дискриминация. Позитивните задължения по чл. 5 от цитираната Конвенция за промяна на остарелите модели на поведение на мъжете и жените и стереотипите, основани на предразсъдъци, както и осигуряването на семейно възпитание, което да отрежда подобаващо признание на майчинството и жената, са с международноправен произход и обвързват Държавата, но не могат да обвържат съда в конкретния спор, предвид недостатъчното факти по делото, описани по-горе, за да се обоснове нарушение на забраната за дискриминация. Същото се отнася и до оплакването за нарушаване на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, т. к., за да се приеме нарушение на тази разпоредба, във връзка със забраната за дискриминация по чл. 14 от същата Конвенция, е необходимо да е доказано неравно третиране и признакът "пол" като причина за неравно третиране. Както бе посочено, от правна страна дискриминация не е налице, а спорът има преимуществено етичен и ценностен характер и не може да бъде решен в настоящото производство.

Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Г. С. Т., И. Н. С., Д. И. Г., Т. М. Ц., А. Г. К., Т. В. Т., Р. И. Е., П. Г. П., М. В. К., А. И. М., К. Х. Л., П. Н. М. и В. А. З. срещу решение № 201/15.09.2010 г. по преписка № 217/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. В.А.