Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. В., срещу Решение № 263 /24.07.2009 г, постановено по адм. д. № 504 /2008 г, на Административен съд - Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при съществени процесуални нарушение и непълнота на доказателствата, като се иска отмяната му, със законните последици.

Ответните страни не вземат становища по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалбе е неоснователна.

Върховният административен съд, второ отделение, намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С оспореното решение административния съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на касатора, против Заповед № 1976 /13.10.2008 г, на кмета на Община - Дупница, с която е наредено на собствениците на недвижими имоти УПИ ХІХ-2873, кв. 112 - собственост на В. В. и УПИ ІХ-2874, кв. 112 - собственост на И. И., по плана на гр. Д., да осигурят свободен достъп през собствените си имоти за период от 120 календарни дни, считано от датата на допускане на хора и техника за извършване на всички дейности и мероприятия по аварийно укрепване на свлачище, чрез изграждане на подпорна стена, предвидена, съгласно издаденото Разрешение за строеж № 28 /27.03.2006 г, от гл. архитект на Община - Дупница. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че е налице аварийно положение и необходимост но незабавни действия по осъществяване на строежа. Приел е, че атакувания административен акт е издаден в съответствие с целта на закона от компетентен орган в предвидените форма и съдържание. Решението е правилно.

Правилата, въведени в чл. 194, ал. 1 ЗУТ са установени в обществен интерес, за което на кмета на общината, съответно на началника на РДНСК са...