Образувано е по жалбата на А. Т. Д. против решение № 108/16.07.2010г., постановено по административно дело № 119/2010 год. по описа на Административен съд - гр. Л.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу заповед №25/27.05.2010г. на началник на РУ „Полиция” гр. Л. , с която му е отказано издаване на разрешение за връщане на личното огнестрелно оръжие за граждански цели. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и на обжалваната в първоинстанционното производство заповед.
Ответникът началникът на РУ „Полиция” – Ловеч не взема становище по жалбата
Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение : Съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оспорената заповед на осн. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. във вр. с чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ е отказано издаването на разрешение за връщане на лично огнестрелно оръжие за граждански цели. По делото не е представена преписката във връзка с изземване на процесното оръжие, съдът не е указал на страните необходимостта от събиране на доказателства в тази насока, което обстоятелство е довело до решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка. Алтернативно представителят на ВАС, счита жалбата за неоснователна, ако съдът приеме, че с оспорената заповед по същество е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на оръжие.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Административният орган е сезиран от А. Т. Д. с искане от 16.03.2010 год. да му бъде издадено разрешение за връщане на личното му огнестрелно оръжие, което е било иззето, във връзка с осъждане на лицето за умишлено престъпление от общ характер. В представените писмени ”мотиви” от 16.03.2010г. е заявено, че оръжието му е необходимо за намиране на работа като охранител, а и така също че му е спомен от казармата.
Началникът на РУ „Полиция” – Ловеч по същество е отказал издаването на разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Административният орган е обосновал отказа си и по съображенията в приложените докладни записки. Посочил е, че не е доказана необходимост от огнестрелно оръжие за самоохрана, тъй като до момента няма данни за заплахи и посегателства към лицето и неговото семейство, както и че лицето няма регистрирана фирма за охранителна дейност и не притежава съответните регистрации или лиценз по смисъла на чл. 4 ал. 1 от ЗЧОД. Макар и в диспозитива на обжалваната заповед да е изписано, че се отказва издаване на разрешение за връщане на лично оръжие, то настоящата инстанция приема, че по съществото си този отказ представлява отказ за издаване на разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. По делото не е спорно, че А. Д. е осъждан за престъпление от общ характер. Именно с оглед на това осъждане разрешителното му за носене и съхранение на оръжие е отнето и му е иззет личния пистолет на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 1т. 1 от ЗКВВООБ отм. . Към момента на подаване на искането Дюзев вече е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Макар и искането на Дюзев да е за издаване на разрешение за връщане на личното му оръжие, по съществото си то представлява искане за издаване на разрешение за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие. Административният орган е провел именно процедура по издаване на разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. Непрецизно формулираният диспозитив от страна на началника на РУ ”Полиция” Ловеч, не обуславя незаконосъобразност на обжалвания акт, налагащ отмяната му. С оглед на горното неоснователно е възражението на прокуратурата, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Решаващият съд е установил всички факти и обстоятелства, от значение за случая.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.
Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Както специалният закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение.
В процесния казус за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издаденото разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за касатора от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а притежаване на огнестрелно оръжие по принцип противоречи на целта на специалния закон.
Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за самоохрана, но във връзка с работата му, не обосновава правото на ползуване на огнестрелно оръжие за самозащита. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издадено разрешение за носене на оръжие, също не сочи на извод, че са налице основания за неговото подновяване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. При липсата на данни за непосредствена потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта не е доказана. Предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от действия с такъв характер съществува хипотетично по отношение на всеки един гражданин. Разширителното тълкуване на „необходимостта”, включвайки предотвратяването на бъдещи вероятни събития би довело на практика до наличието на „необходимост” по отношение на всеки гражданин и би обезмислило „необходимостта” като критерий, въведен от закона за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие, като на практика би превърнало режима за разрешаване на съхранението и носенето на огнестрелно оръжие от разрешителен в регистрационен. При хипотезата, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност, съгласно нормите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗКВВООБ отм. Възможността за последващо ползване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, визирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене и съхраняване на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Всяка от целите - гражданска или служебна, която обосновава искането на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на административното производство от претендиращото лице.
При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ са правно обосновани. Като е приел, че правомощието на органа да откаже издаване на исканото разрешително е упражнено съобразно закона, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. При постановяването на съдебния акт не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени в хода на делото и повторени по същество в касационната жалба. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт, предмет на проверка в първоинстанционното съдебно производство.
Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение.
За жалбоподателя не съществува пречка, при наличие на обстоятелства, които е пропуснал да посочи пред административния орган или пред административния съд и които според него обосновават необходимост от носене на оръжие, да подаде ново искане за издаване на разрешение.
Предвид изложеното оспореното решение на Ловешкия административен съд следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/16.07.2010г., постановено по административно дело № 119/2010 год. по описа на Административен съд - гр. Л. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. Д.М.