Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ю. Х. Я. против решение № 2343 от 29.10.2012 година по адм. д. № 1829 / 2011 година на Административен съд Пловдив в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу Националната агенция по приходите / като правоприемник на Агенцията за държавни вземания /, в която част твърди, че е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици.

О. Н.а агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Джумалийски, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е осъдена Националната агенция по приходите

/ като правоприемник на Агенцията за държавни вземания / да заплати на Ю. Х. Я., на основание чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 104 ал. 1 от ЗДСл, обезщетение за притърпяни имуществени вреди за оставането му без работа в размер на 2927, 57 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на делото до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния претендиран размер от 18239, 92 лева, както и исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени суми за допълнително материално стимулиране през 2005 година в размер на 700, 92 лева, през 2006 година в размер на 1051, 88 лева и през 2007 година в размер на 1401, 84 лева и за присъждане...