О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320

Гр. С., 10.07. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5511 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по:

* касационна жалба с вх.№ 9567 от 14.10.2016 г., подадена от М. М. С. чрез адвокат Т. З. от АК – П., както и

* насрещна касационна жалба с вх.№ 10889 от 18.11.2016 г., подадена от С. Г. М. и А. Г. П. чрез адвокат Н. К. от АК – П.

против въззивно решение № 395 от 06.10.2016 г. по в. гр. д.№ 522/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ГК.

Подаден е отговор на насрещната касационна жалба, в който М. М. С. възразява срещу наличието на основание за допускане на обжалването по нея.

Жалбите са процесуално допустими - подадени са в сроковете по чл. 283 ГПК и по чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 341 от 17.12.2015 г., постановено по гр. д.№ 1054/2014г. по описа на Районен съд – Велинград, в частта, с която е уважен предявен от М. М. С. срещу С. Г. М. и А. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че М. М. С. е собственик на основание дарение и за осъждане...