№ 418

[населено място], 07.07.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на

петнадесети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 986 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 185/19.01.2017 год. по т. д.№ 4791/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1344/ 25.07.2016 год. по т. д.№ 3608/2015 год. на Софийски градски съд, с която са отхвърлени предявените от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / против [фирма], искове с правно основание чл. 3 ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН,за установяване недействителността на извършени прихващания, обективирани в изявления вх.№№ 11342, 11343, 11370, 111373 - всички от 6 ноември 2014 год. и № 12 306/26.11.2014 год., както и в частта, в която са отхвърлени предявените от синдиците на банката, срещу същия ответник, в евентуалност спрямо първите, искове с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, за прогласяване недействителността на извършените прихващания с преждепосочените изявления. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Изразява несъгласие с извода на съда, че прихващането като погасителен способ не попада в кръга от действия, посочени в чл. 3 ал. 2 от ЗБН, Систематичното тълкуване на чл. 3 ал. 3 ЗБН във връзка с чл. 59 ал. 1 от закона, според касатора дава основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗБН забранява извършването на прихващания,...