Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №100 от 1.02.2017г., постановено по ч. гр. д. №42/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 5.12.2016г. на Съдията по вписванията при Службата по вписвания, [населено място], с което е отказано вписване на промяна на кредитор по реда на чл. 15 и чл. 16, ал. 2 от ТЗ на [фирма] по молба вх. №2253/5.12.2016г. Жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въвежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2 и чл. 4 б.”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Поддържа, че съгласно разясненията в т. 6 от ТР №7/2012г. от 25.04.2013 г. по т. д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Излага доводи, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд / определение №523 от 6.07.2015г. по т. дело № 2428/2014г. на ВКС, Іт. о., определение №84 от 20.01.2014г. по ч. т.дело № 3123/2013г. на ВКС, Іт. о. / те подлежат на вписване в имотния регистър. В представеното с частната касационна жалба Изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определение от 5.12.2016г. Съдията по вписванията при Службата по вписвания при Районен съд, [населено място] е отказал да извърши вписване промяна на кредитор по реда на чл. 15 и чл. 16, ал. 2 от ТЗ, тъй като представените удостоверения са актове не подлежащи на вписване. Молбата на [фирма] е за вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение №20160630101441/30.06.2016г. на Агенцията по вписванията на промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон България”.

За да потвърди отказа на Съдията по вписвания, Ловешкият окръжен съд е посочил, представените удостоверения не са актове, които подлежат на вписване. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 2 от Правилника за вписвания, според който вписване, отбелязване и заличава се допуска само в изрично предвидените в закон или този правилник случаи. Подлежат на вписване сключените договори за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ, когато в предприятието има недв. имоти или вещно право, но не и представените от молителя удостоверения. Изложил е, че хипотезата на т. 3 от ТР № 7/25.04.2013г. по т. д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС се отнася до различни правни действия по преобразуване на търговец чрез вливане, сливане и отделяне по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ и не е приложима за конкретния случай на вписване. Въззивният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 171 ЗЗД като „друга норма” по смисъла на чл. 4 б.”л” ПВ, обосновава необходимостта от вписване на удостоверението. Съдът е посочил, че в чл. 17ал. 1 ПВ са упоменати изрично актовете, които чл. 171 ЗЗД има предвид като подлежащи на вписване като удостоверението на Агенция по вписванията за промяна на кредитор не е сред тези актове.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК:

Частният касатор формулира следните правни въпроси: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл. 4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”)?; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 от ЗЗД?. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика, обективирана в определение №523/06.07.2015г. по ч. т.д.№ 2428/2014г. на ВКС, І т. о., определение №84/20.01.2014г. по ч. т.д. №3123/2013г. на ВКС, І т. о., определение №170/25.03.2015г. по ч. т.д. №3746/2014г. на ВКС, ІІ т. о., определение №673/16.05.2014г. по ч. т.д.№ 2193/2014г. на ВКС, ІV г. о., и решение №131/26.03.2012г. по гр. д. №720/2011г. на ВКС, І г. о. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК са представени определение №200/02.11.2016г. по ч. гр. д.№357/2016 г. на Окръжен съд, [населено място], определение №785/07.12.2016г. по ч. гр. д.№199/2016г., определение № 792/08.12.2016 г. по ч. гр. д.№200/2016г. на Окръжен съд, [населено място] и определение №851/07.12.2016г. по ч. гр. д.№ 631/2016 г. на Окръжен съд, [населено място]. Според задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед на мотивите на окръжният съд, настоящият състав намира, че и трите въпроса отговарят на общото изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК - да са от значение за изхода на делото, но в случая липсват допълнителните предпоставки по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ловешкият окръжен съд е формирал два решаващи извода, които в еднаква степен са обусловили потвърждаването на обжалвания пред него отказ за вписване: представените удостоверения за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ не са актове, които подлежат на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията и че с оглед изричното предвиждане в чл. 16, ал. 4 ТЗ, че при прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване единствено договора за продажба на предприятието не се прилагат по аналогия нито разпоредбата на чл. 263и ал. 6 ТЗ, нито разпоредбата на чл. 171 ЗЗД. Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика, съгласно разясненията в т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не обосновават специфичната за основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д.№ 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл. 346, ал. 2 ГПК отм., съответно чл. 452 ал. 2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към релевантните за настоящото дело въпроси. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о., с което е преодоляна противоречива съдебна практика по значимите за изхода на конкретното дело въпроси в определения на Видинския окръжен съд и Кърджалийският окръжен съд. В тълкувателната част на определението на ВКС, ТК, І т. о. са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. В чл. 171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпросите, обусловили изхода на разглежданото дело, а именно - че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.

В обобщение не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, затова Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №100 от 1.02.2017г., постановено по в. ч.гр. д. № 42/2017г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: