Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Ю. В. Г. от [населено място] пазар, Шуменска област против въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 01.06.2010 год., по в. гр. д.№ 238/2010 год., с което след отмяна на решението на районен съд [населено място] пазар № 43/ 24. 02. 2010 год. по гр. д.№ 850/2009 год., при условията на чл. 271 ГПК, по предявения срещу касатора, като ответник, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че същият дължи на

[фирма],

гр.Нови пазар сумата 1 157.09 лв., представляваща левовата равностойност на 591.61 евро, по запис на заповед от 16.12.2008 год., общо за сумата 745 евро, с падеж 16.03.2009 год., издаден като обезпечение за вземането на ищеца по договор за заем от 16.12.2008 год. на сумата от 745 евро, озаглавен „Договор за кредит и залог”, с нотариална заверка на подписите рег.№ 16688 / 16.12.2008 год. на нотариус П.А., с район на действие РС – Нови пазар.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 535, т. 5 ТЗ, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Твърдението е, че доколкото „ процесният запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535, т. 5 ТЗ, той е нищожен и за тази нищожност съдът е длъжен да следи служебно. Затова, като е приел, в противовес на трайно установената практика на ВКС, според която в този случай записът на заповед не може да бъде конвертиран като разписка, че договорът за кредит, установен като договор за заем доказва, че посочената в него сума е реално заета, Ш. се е произнесъл несъобразено със закона едновременно по процесуалноправен и материалноправен въпрос. Този въпрос е определил изхода на делото, поради което разглеждането му от касационната инстанция ще допринесе за промяна на създадената от Ш. практика.

Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:

Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Според приетото в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в тежест на касатора е да обоснове достъпа до касационен контрол, като формулира

изрично

този специфичен за разгледания правен спор въпрос на материалното и/или процесуално право въпрос, попадащ в обсега на чл. 280, ал. 1 ГПК и аргументира съответния селективен критерий на който се позовава.

Следователно обстоятелството, че в настоящето производство жалбоподателят въобще не е поставил нито конкретен правен въпрос, който да е значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК за крайния правен резултат по предявения отрицателен установителен иск, нито е мотивирал визираното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, само по себе си изключва основателността на искането за разглеждане на подадената касационна жалба по същество.

В тази вр. е необходимо за прецизност да се отбележи, че само бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, както това изрично е посочено и в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се квалифицира като основание за касационно обжалване, съгласно законодателното разрешение за факултативност на касационното обжалване и функциите на касационната инстанция, като съд по проверка правилното прилагане на закона, а не на фактите по делото.

Всъщност доводите, съдържащи се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят единствено правилността на обжалвания съдебен акт, поради което не могат да бъдат отнесени към предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отделен в тази вр. остава въпросът, че част от застъпените от касатора тези въобще не съответстват на трайно установената съдебна практика на ВКС, както относно правната характеристика на записа на заповед, така и начина на опровергаване доказателствената сила на изходящ от страната частен свидетелстващ документ, но доколкото той не е предмет на настоящето производство, не следва да бъде обсъждан.

Мотивиран от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 01.06.2010 год., по в. гр. д.№ 238/2010 год., по описа на с. с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ: