О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5395
София, 25.11.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1688 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Г., чрез адв. М. М., срещу решение № 127/ 09.02.2024г. по в. гр. д. № 2275/2023 г. на Окръжен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на касатора срещу „Електроразпределение север“ АД по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване липсата на задължение в размер на 9689.84лв.- стойност на коригирано количество ел. енергия за периода 11.07.2022г. – 08.10.2022г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], ул. ..........“ № ..........., вх......., ап., кл. №1100354244 и аб.№ 010201291, по фактура № 0108429818/18.10.2022г.
Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1/ „Допустимо ли е съда, въз основа на събраните по делото доказателства, да прецени или определи по реда на чл. 162 ГПК размер на неотчетеното количество ел. енергия, преминало през СТИ за претендирания период, различен от начисления по корекцията размер?“ и 2/ „Основание ли е за незаконосъобразност или за неприложимост на корекционната процедура, ако размера на начислената енергия по чл. 50 ПИКЕЕ надвишава размера на реално доставената и потребена енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД за изцяло начислената допълнително сума за електрическа енергия?“. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение, която обосновава с приложимост на договорната отговорност по чл. 200 ЗЗД за случая.
Насрещната страна по жалбата – ответникът „Електроразпределение север“ АД, чрез адв. Б., оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав, при преценка основанията за допускане решението до касационно обжалване, съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел установената пред първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която:
На 08.10.2022г. служители на „Електроразпределение север” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в [населено място], [улица], вх., ап., с кл. №1100354244 и аб. №010201291; констатирали са грешка при измерването на консумираната енергия; електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевен чувал, затворен с пломба с посочен номер и изпратен за експертиза в БИМ, а за имота е бил поставен нов изправен електромер. При извършената метрологична експертиза на процесния електромер било констатирано, че фирменият знак бил унищожен; извършен е бил неправомерен достъп до вътрешността на електромера; поставен е бил мост върху проводниците от вход и към изход на клемите, чужд за схемата; като електромерът не е съответствал на техническите изисквания и не отговарял на изискванията на съответствие на типа електромер; грешката при измерването е била над -90%. Съобразно тази грешка е съставена по реда на чл.50, ал.1, т.„а“ от ПИКЕЕ корекция за периода 11.07.2022г. – 08.10.2022г. Преизчислената енергия е на стойност от 9689.84лв., съгласно фактура № 0108429818/18.10.2022г. Според заключението по СТЕ начисленото задължение е математически правилно изчислено според действащите цени на ел. енергията през относимия период и въз основа на коректно приложената за случая методика на ПИКЕЕ. Начисленото количество енергия освен това е напълно възможно да бъде реално консумирано за корекционния период, с оглед пропускателната му способност.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е формирал следните правни изводи по оплакванията на въззивника, че вместо компенсация на разликата между отчетена и потребена ел. енергия, абонатът ще бъде принуден да плати нереално висока цена за допълнително начислената енергия за месеците, през които е плащал редовен отчет и за некоректност на методиката на преизчисляване, доколкото същата ще доведе до неоснователно обогатяване на ЕРП със събиране на задължения и по редовен отчет, и по корекция, но за един и същ период: С обнародваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приложими за случая (предвид датата на извършената проверка на СТИ), е регламентирана, в рамките на законовата делегация, възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания, ред и процедура. Именно съответните разпоредби на действащите ПИКЕЕ съставляват правно основание за корекционни процедури и при спазването им на ЕРП се следва стойността, определена по приложимата нормативна методика, в цялост. Така законодателят е фингирал, че се компенсира ЕРП за пропуснате приходи от пълната доставена ел. енергия до потребителя, но неотчетена (изцяло или отчасти). Равнението на корекционната стойност по методиката със стойността на реалното потребление за корекционния период не намира нормативно основание в ЗЕ и ПИКЕЕ, поради което е ирелевантно за приложението на корекционната процедура и затова липсва правно основание остойностените количества коригирана ел. енергия да се намаляват с количеството измерена ел. енергия в обекта на ищеца при редовен отчет за същия период.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
И двата въпроса на касатора не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Те представляват формулирани във въпросителна форма тези на касатора, които не са споделени от въззивната инстанция, респ. не са обусловили правните му изводи. Определящ за крайния изход на спора е изводът на въззивния съд, че за случая е приложима предвидената в ПИКЕЕ, в сила от 2019г., корекционна процедура, която е спазена, включително методиката за преизчисление. Въпросите на касатора са израз на виждането му, че когато определеният при спазване на тази методика размер на коригирана електроенергия надвишава размера на реално доставената и потребена ел. енергия, то методиката е неприложима. Това виждане не намира основание в закона, както е посочил въззивният съд. То вероятно е инспирирано от сочената от касатора съдебна практика на ВКС, но без да държи сметка, че тя е формирана за случаите, когато разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки са били неприложими, предвид отмяната им с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. с-в на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно - пряко от съдържанието на акта, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Касаторът не обосновава такъв порок, а аргументира оплакването си, че чрез издаването на процесната фактура се нарушава равнопоставеността на страните по продажбеното отношение на електрическа енергия, което, като такова по чл.281, т.3 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на спора, на ответника се следват разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 3036 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/ 09.02.2024г. по в. гр. д. № 2275/2023 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК104518621, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 3036 лева - разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: