Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Л. М. Х., родена на 10.03.1976 г. в Палестина, срещу решение № 462 от 17.08.2011 г. по адм. д. № 588/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № ОЧ-511/12.07.2011 г. на зам. началника на ГПУ Свиленград за наложена принудителна административна мярка - принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към Дирекция "Миграция"МВР.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Счита се, че съдът не е съобразил фактите настъпили по време на съдебното производство и приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Смисълът от съществуването на мерките за принудително настаняване е да се осигури изпълнението на държавната принуда, но издаването им се подчинява на определени условия и предпоставки, препятстващи самоцелното ограничаване на основни човешки права. Ответникът по жалбата не е взел становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3,

е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното...