Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител юрк. К. И., срещу решение № 70/03.06.2016 г. по адм. дело № 187/2015 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отменена негова заповед № 03-090-РД/67 от 09.07.2014 г., с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на В. А. Х. по мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В. А. Х., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 13977/21.12.2015 г. по адм. дело № 15683/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено като неправилно решение от 27.10.2014 г. по адм. дело № 73/2014 г. на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу заповед № 03-090-РД/67 от 09.07.2014 г. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и е заключил, че е доказан фактът на регистрация като тютюнопроизводител през 2001 г. на В. Х., който е послужил като основание за отказ от финансиране на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът се е позовал на представена извадка от електронния регистър на закрития Фонд „Т.”, който е предаден на Държавен фонд „Земеделие” като не е кредитирал копие от Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн реколта 2001 г. за кметство [населено място], общ. К., тъй като не бил съставен по реда на чл. 6 ЗТТИ, както и че съдържал изтривания и зачерквания. Касационната инстанция на свой ред е приела, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизясняване на спора от фактическа страна. Посочено е, че при наличие на два документа – електронен и писмен с противоречиво съдържание, съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза като вещото лице след запознаване с оригинала на регистъра на тютюнопроизводителите в землището на [населено място] и други документи към този регистър, съхранявани в общината и след проверка в съответната структура на ДФЗ, съхраняваща предадените от закрития Фонд „Т.” хартиени документи да отговори на въпроса дали жалбоподателят е бил регистриран като тютюнопроизводител през 2001 г. и въз основа на какви подписани от него документи. По мотиви, че не е спазено служебното начало и не е изяснена фактическата обстановка решението е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Кърджали.

При новото разглеждане на делото е констатирано, че В. Х. е кандидатствал със заявление № 09/112/09565 от 18.11.2013 г. за: подпомагане по мярка 112 „създаване на стопанства на млади фермери”, с което е заявено отглеждане на червен калифорнийски червей в землището на [населено място], общ. К.. При извършена предварителна проверка за съответствие на подаденото заявление служители на ОД-Кърджали са установили, че Х. отговаря на изискването за отпускане на помощта по мярка 112. При последваща проверка и справка във Фонд „Т.” служителите са получили данни, че кандидатът е имал първоначална регистрация като тютюнопроизводител през 2001 г., за което е уведомен с писмо изх.№ 01-090-6500/24.02.2014 г. В писмено обяснение Х. е декларирал, че няма произведен и предаден тютюн през 2001 г. като е посочил, че името му фигурира в закрития Фонд „Т.”, но не е подписвал предварителен договор за продажба на тютюн. Във връзка с установеното директорът на ОД на ДФЗ-Кърджали е издал процесната заповед, с която на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. е отказал да бъде финансирано заявлението на В. Х.. По делото е приложена извадка от електронния регистър на закрития Фонд „Т.”, в който е посочено, че Х. е вписан в регистъра, но срещу графите „изкупуване”; „премии” и „ЦПП” е записано „не”, от което съдът е приел, че административният орган не е доказал, че в посочения период жалбоподателят е произвел и предал за изкупуване някакво количество тютюн, както и че ДФЗ не разполага с документи на хартиен носител, от които да е видно авторството на записа в електронния регистър. От друга страна по делото е представено копие на регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн реколта 2001 г. в землището на [населено място], общ. К., в който липсват имената на жалбоподателя като регистриран тютюнопроизводител. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза като в заключението си вещото лице посочва, че е невъзможно да бъде установено дали Х. е имал регистрация като тютюнопроизводител поради липсата на подписани от него документи за започване на трудова дейност, нито заплатени осигурителни вноски. Посочено е, че от всички извършени проверки името на Х. фигурира единствено в електронния регистър, от който се вижда, че не са изплатени премии, което според вещото лице предполага, че тютюн не е произведен и не е бил продаден. Административен съд-Кърджали е приел, че не са били събрани еднозначни и категорични доказателства, че жалбоподателят е бил регистриран като земеделски производител – тютюнопроизводител повече от 14 месеца от датата на подаване на заявлението за финансиране, за да е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. за отказ от финансово подпомагане. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, поради което съдът я е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., допустими за финансиране са кандидати, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са регистрирани за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. в редакцията й до 2007 г. урежда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 г., които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция, с изключение на тютюнопроизводителите. От посочената разпоредба следва, че не е съществувало нормативно изискване за вписването на тютюнопроизводителите по реда на посочената наредба. Регистрацията на този вид земеделски производители се урежда от Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. В нормата на чл. 6, ал. 1 от закона, която е била в сила до 2012 г. е уредено, че в общините и във Фонд "Т." се води регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн по образец съгласно приложение № 1. Представеното по делото писмено доказателство от ответника е именно извадка от регистъра, воден от Фонд „Т.“, която всъщност не съдържа никакъв подпис на длъжностно лице и сама по себе си не може да удостовери и докаже по категоричен и безспорен начин регистрацията на В. Х. като тютюнопроизводител през 2001 г.

Правилно е прието, че по делото не са били ангажирани категорични доказателства, които да водят до извод, че Х. е осъществявал дейност като производител на тютюн през 2001 г. С оглед целите на мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, заложени в чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2008 г., а именно: улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства, както и подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните следва да се приеме, че макар и в приложимата наредба да се говори за регистрация, не следва фактът, че името на Х. е фигурирало като регистриран тютюнопроизводител да се формализира до степен, водеща до неблагоприятни последици за него. Наличието на регистрация е чисто формално основание, поради което съдът е предприел действия по доказване на обстоятелството бил ли е действително кандидатът за подпомагане по мярка 112 земеделски производител по-рано от 14 месеца от кандидатстването му за подпомагане по мярката. Събрани са били относимите доказателства и е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от която категорично се установява, че първоначалната трудова дейност е регистрирана и декларирана от В. Х. през 2003 г. в качеството му на самоосигуряващо се лице, а първата му регистрация като земеделски производител е през 2013 г. По делото не са представени доказателства, че лицето е произвело и предало дадено количество тютюн, което е видно от електронния регистър на Фонд „Т.”, както и липсата на името на Х. в регистъра на тютюнопроизводителите от [населено място] за 2001 г.

Изложените правни доводи установяват, че не е налице пречката по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г., за да кандидатства В. Х. за предоставяне на подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Поставеното от наредбата изискване по чл. 9, ал. 1, т. 1 от наредбата е кандидатът да е регистриран за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3/1999 г. не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане. От данните, посочени по-горе се установява, че по Наредба № 3/1999 г. той не само не е бил регистриран като земеделски производител, но самата наредба е изключвала регистрацията на тютюнопроизводителите по уредения в нея ред. Видно от представените документи Х. попада в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 тъй като е започнал да отглежда животни в нает животновъден обект и/или да стопанисва земя с цел производство на земеделска и животинска продукция не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на касатора е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 187/2015 г. на Административен съд -Кърджали. Решението е окончателно.