Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 273 от 06.06.2016 г. по адм. д. № 164/2016 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на ДКЦ [фирма] – [населено място], представлявано от прокуриста К. Д. П. срещу заповед № РД-08-1609/17.12.2015 г. на директора на РЗОК – Плевен, с която на основание чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), договор № [номер]/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ между ДКЦ [фирма] – [населено място] и РЗОК – Плевен е прекратен частично по пакет „Образна диагностика“. Със същото решение ДКЦ [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на РЗОК – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от ДКЦ [фирма] – [населено място] от прокуриста д-р К. Д. П., чрез адв. Ц. с молба то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – директорът на Регионална здравноосигурителна каса – Плевен, чрез юрисконсулт Н. В. В. – Й. излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за допустима, но неоснователна, а решението на административния съд за правилно и в съответствие с АПК.
Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.
Предмет на производството пред Административен съд – Плевен е заповед № РД-08-1609/17.12.2015 г. на директора на РЗОК – Плевен, с която е прекратен частично по пакет „Образна...