Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 65 и сл. АПК .

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Г. - главен директор на Главна дирекция „Социално подпомагане към Агенция за социално подпомагане - Ръководител проект №2014BG05М9ОР001-2.2015.001-C0001 „Нови възможности за грижа“ по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна помощ 2014BG05М9ОР001-2.2015.001-C0001 „Нови алтернативи“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014г.-2020г., против решение №7998/16.12.2015г., постановено по адм. д.6870/015г., по описа на Административен съд София-град с което е отменен раздел IV, т. 4 от Методика за извършване на оценка на потребностите на услугата „личен асистент“ и определяне на индивидуален месечен бюджет по проект- „Нови възможности за грижа“ по приоритетна ос 2 – „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното изключване“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014г. - 2020г., утвърдена от упълномощено лице от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане в качеството му на ръководител проект, касаеща назначаването на личните асистенти, в която е постановено че : „кметът на общината или упълномощеният от него администратор на проекта сключва трудов договор с избрания личен асистент“, относно думата „трудов“ в цитирания текст.

Касаторът поддържа, че постанвеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, поради обстоятелството, че оспорваната методика не е общ административен акт. Поддържа, че оспорената Методика няма характер и на индивидуален административен акт, не представлява подлежащ на отмяна индивидуален административен акт и оспорващите нямат правен интерес от оспорването на методиката, тъй като не са нарушени техни права или законни интереси. Те са кандидатствали и са одобрени съответно като потребител на услугата „личен асистент“ по визирания проект, като оценяването им е извършено именно при стриктно прилагане на оспорената от тях Методика..

Касаторът поддържа и че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3...