Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. И. от [населено място], [община], [област], протв Решение № 47/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 33/2016 г., по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 1300з - 57/03.11.2015 г., на Началник "Пътна полиция" при ОД на МВР К., с която му е иззето свидетелството за управление на МПС. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - Началника на "Пътна полиция" при ОД на МВР Кърджали, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на С. М. И. срещу Заповед № 1300з - 57/03.11.2015 г., на Началник "Пътна полиция" при ОД на МВР Кърджали, с която му е иззето свидетелството за управление на МПС. За да постанови този резултат съдът е приел, че сидетелството за управление на жалбоподателя е подменено въз основа на подадена от него декларация с невярно съдържание относно обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС. Тази декларация е предвидена като задължителен документ в...