Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. М. [населено място], против решение № 51/03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 355/2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалба срещу уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8077 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. по УРН [номер]

, издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Изложени са доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Неправилно е определен процента на наддеклариране от административния орган и СТЕ. Касаторът претендира отмяна на решението на съда и на уведомителното писмо, с което му е отказано финансово подпомагане и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение № 51/03.05.2016 г. постановено по адм. дело № 355/2015 г. на Административен съд – Сливен, е отхвърлена жалбата на Д. Д. М. срещу уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8077 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. по УРН [номер], издадено от зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“. С последното е отказано изцяло финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ с УИН: [номер] за кампания 2014 г. по СЕПП за претендираната сума от 0 лв.; НР1 за сумата 0 лв. и СПП за сумата 3987 лева, издадено на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. За да достигне до този извод съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, при спазване на изискванията за форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона. Преценил е, че административният акт е мотивиран и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. От заявените от касатора парцели по мярка СЕПП и НР1 – 65.30ха като недопустими за подпомагане са установени по СЕПП и НР1 – 14.62ха, което представлява разлика от повече от 20 % между декларирана и установена площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза, която е установила, че жалбоподателят е заявил девет броя БЗС-та по СЕПП и НР1 в землището на [населено място], с обща площ 65.30ха. Вещото е установило, че проверка на място не е извършена, а при извършените административни проверки са отказани за подпомагане 14.62ха земя или 28, 85%. Причината за непризнатите площи е, че същите не попадат в слоя „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014 г. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от Държавен фонд „Земеделие“, доколкото установеното наддеклариране по двете мерки попада в хипотезата над 20 % от общозаявените площи. С оглед тези констатации е приел липсата е основание за финансово подпомагане по тези мерки, като в съответствие с чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията отказал на земеделският производител исканата сума по СЕПП и НР1. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията в жалбата за липса на мотиви на административния акт.Правилно първоинстанционият съд е приел, че в процесното писмо са посочени правните основания за неговото издаване, както и словесно са описани причините, поради което на бенецефиента Д. М. се отказва финансово подпомагане по мерки за директни плащания, Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени - Таблица1 " оторизирани суми" в лева и таблица 2 - извършени плащания в лева. Словесната и таблична част на уведомителното писмо представляват едно цяло и за това в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посчени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи.Съгласно ТР№16/75г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съответен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящия случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от администативния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо.Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактически основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридически факт/ респ. фактически състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно адмитнистративно право. това са конкретни факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на база на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Не намират подкрепа в доказателствата по делото и възраженията за противоречие в материално правните разпоредби. От приложената администартивна перписка се установява, че на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление относно две мерки за подпомагане - Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони/НР1/, а по подаденато заявление по схемата за преразпределително плащане /СПП/ е оторизирана сумата от 3897лева. Отказът за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой „Площи в добро състояние“ за 2014 г. съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. По схемата Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони/НР1/ е отказано плащане на основание чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. Съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място., като в чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията е разписано, че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане. От изложеното по-горе следва извода за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В конкретния случай по заявлението на Д. Д. М. е извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията. В този смисъл напълно неоснователно се явява възражението за липсата на извършени проверки на място на процесните БЗС. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато :т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи.Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Със заповед на министъра на земеделието и храните №РД-09-807 от 05.12.2014г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние” /ПДЗС/ за кампания 2014г." като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Със заповед №РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015г. е утвърден окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели.Видно от данните по делото, причината за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е попадането им извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, утвърден със заповед №РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015г. От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да възрази срещу обхвата на обновения специализиран слой, одобрен със заповед №РД-09-807 от 05.12.2014г., поради което в частта, отнасяща се до заявените от Д. М. имоти заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Не са налице доказателства по делото от негова страна да е оспорена заповед №РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015г. с която е утвърден окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства – картите на блоковете на земеделското стопанство, протоколи от извършените административни проверки безспорно установяват, че от общо заявените за подпомагане площи в размер на 65, 30ха, установената след извършените проверки допустима за подпомагане площ е в размер на 50, 68ха, като е налице наддекларирана площ в размер на 14, 62 ха, съставляваща 28, 85% от цялата площ. Изводите от тези проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, като липсва каквото и да било основание тези изводи да не бъдат възприети от съда. В този случай административният орган правилно е отказал финансово подпомагане на касатора поради невключване на заявените парцели в специализирания слой, тъй като размерът на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. При осъществен подробен анализ на релевантните факти и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент на наддекларирането, надвишаващ 20% по СЕПП и НР1. Съобразена е и разпоредбата на чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., ако разликата между декларираната и установена площ е по-голяма от 20%, помощта бива отказана за въпросната календарна година. По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и заявеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева. Водим от горното и на основания чл. 211, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 355/2015 г. на Административен съд – Сливен. ОСЪЖДА Д. Д. М. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото. Решението е окончателно.