Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ Пловдив при ЦУ на НАП и от С. А. Ю., чрез адв. В. Е. Б..

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. П. обжалва Решение № 23 от 07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 300/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АСП/ в частта, с която частично е отменен ревизионен акт № 09140171713.08.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1210/12.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно определени вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2982, 00 лв. и лихви в рзмер на 3600, 43 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2007 г. в размер на 840, 00 лв. и лихви в размер на 1014, 04 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 928, 80 лв. и лихви в размер на 662, 66 лв.; вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 3120, 00 лв. и лихви в размер на 2283, 41 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 1200, 00 лв. и лихви в размер на 955, 26 лв.; вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 1795, 20 лв. и лихви в размер на 802, 15 лв., с което дирекция „ОДОП“ Варна е осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1587, 87 лв. представляваща разноски по делото. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване и нарушение...