Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. К. от [населено място] срещу решение № 118 /12.05.2016г., постановено по административно дело № 96/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началника на Второ РУП при ОД на МВР С. З, обективиран в писмо №824500-3481/09.03.2016г. за връщане на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Маузер“, калибър 9Х19 № 1073.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението и отмяна на отказа за връщане на оръжието.

Ответникът - началникът на Второ РУП при ОД на МВР С. З, не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение състав на Административен съд – С. З е отхвърлил жалбата Н. Т. К. срещу отказ на началника на Второ РУП при ОД на МВР С. З, обективиран в писмо №824500-3481/09.03.2016г. за връщане на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Маузер“, калибър 9Х19 № [номер] .

За да постанови този резултат съдът е приел, че на жалбоподателя е издадено единствено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие/пистолет, револвер/ с дължина на цевта до 30 см., но липсва издадено разрешение за съхранение и/ или за носене и употреба на същото оръжие, за което има разрешение за придобиване. Съдът се е позовал за разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/, съгласно която лицето, получило разрешение за придобиване, може да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. В заключение съдът е приел, че доколкото в случая жалбоподателят няма разрешение за съхранение и /или за носене и употреба на огнестрелно оръжие, то отказът на адм. орган за връщане на оръжието е законосъобразен, тъй като жалбоподателят няма право да съхранява или да носи и употребява оръжието, чието връщане е поискал. Така мотивирън първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът е подал заявление с искане за връщане на оръжие, придобито по наследство. Правилен е изводът на съда, че същият разполага с разрешение за придобиване на оръжието, но не и с разрешение за съхранение и или за носене и употреба на същото.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОБВВПИ не допуска съхранение или носене и употреба на огнестрелно оръжие от лице, което не притежава разрешение за съхранение и/ или за носене и употреба на същото оръжие.

По делото е установено безспорно, че касаторът притежава разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие/пистолет, револвер/ с дължина на цевта до 30 см., т. е. същият е титуляр на разрешение за придобиване на оръжието, наследено от дядо му. Установено е и че К. не разполага с разрешение за съхранение и /или за носене и употреба на придобитото по наследство оръжие. След като не притежава разрешение за съхранение или разрешение за носене и употреба на процесното оръжие, то отказът за връщане на това оръжие се явява законосъобразен.

За да получи придобитото по наследство оръжие касаторът следва първо да поиска издаването само на разрешение за съхранение на процесното оръжие/ чл. 79, ал. 1 ЗОБВВПИ/, тъй като за издаване на това разрешение не е необходимо представянето на удостоверение за годност и употреба на оръжието. В случая се изисква единствено подаване на заявление по образец и платена държавна такса - чл. 79, ал. 1 ЗОБВВПИ.

След като получи разрешение за съхранение на оръжието, придобито по наследство, жалбоподателят ще има право да съхранява същото и следователно може да поиска връщане на оръжието. При наличие на разрешение за съхранение на съответното оръжие административният орган ще е длъжен да върне оръжието /чл. 56, ал. 1 ЗОБВВПИ/. След като получи оръжието, касаторът ще може да се сдобие и с удостоверение за годност за употреба на оръжието, издадено по реда на чл. 87, ал. 2 ЗОБВВПИ. И едва след като получи това удостоверение касаторът би могъл да поиска издаване на разрешение за носене и употреба/ чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ/ на придобитото по наследство оръжие.

Предвид изложените по-горе съображения като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС – С. З е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118 /12.05.2016г., постановено по административно дело № 96/2016 г. по описа на Административен съд – С. З Решението е окончателно.