Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. К. и З. И. К., чрез процесуалния им представител, против Решение № 5776 /31.08.2016 г, постановено по адм. д. № 3122 /2014 г. по описа на Административен съд - София град с молба за отмяната му като неправилно.

Ответната страна - главен архитект на Район "Банкя" СО, чрез процесуалния си представител счита, че касационната жалба е остователна.

Представителят на [фирма] счита, че касационната жалба е неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на оспорване по жалбата на [фирма] е заповед № РД 50-61/10.12.2013 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК главният архитект на район Банкя, Столична община, е оттеглил Разрешение за строеж № 266 /28.11.2013 г. с което е разрешен монтаж на базова станоция на [фирма] в УПИ [номер] , кв.. [номер]

по плана на в. з. "Б. б.", [улица], [населено място].

С постановеното в първоинстанционното производство решение Административен съд-София град е обявил за нищожна заповедта. За да постанови този резултат е приел, че главния архитект не е имал материална компетентност по реда на чл. 91, ал. 1 АПК да оттегли издаденото от него разрешение за строеж, поради което нищожност на издадената заповед. Решението е правилно,

Съгласно чл. 214а, ал. 1 ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му като уведоми заинтересуваните страни. Така специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани с...