Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община чрез неговия процесуален представител срещу решение №5142/18.07.2016 г. по адм. д. №1228/2016 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-В. Н. М. чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неосноавтелна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Н. М. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по искането му да бъде включен в списъка на имащите право на преобезщетяване за отчужден по реда на ЗТСУ отм. недвижим имот.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Със заповед № РД-41-656/10.05.1989 г. за отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ отм. имот на Н. С. М. е определно обезщетение -тристаен апартамен в [населено място] на наследниците му, а именно: В. И. М.- съпруга, С. Н. С. -син и М. Н. М.- дъщеря. Отстъпеният в обезщетение апартамент се предоставя изцяло на В. И. М. на основание нотариално заверени искания по чл. 102 ЗТСУ отм. №№ 1392 и 1391/ 19.04.1989г. С договор за прехвърляне право на обезщетение на основание чл. 28, ал. 4 ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ с нотариална заверка на подписите на 30.07.2004 г. В. М. прехвърля правото си на обезщетение на дъщеря си М. М. и внука си В. М.. Като правоприемник на В. М., съобразно договора за прехвърляне, според съда, жалбоподателят В. М. е участник в административното производство по издаване на заповед по чл....