Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 1419 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 609 по описа за 2016 г. на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 2153-15-57 / 26.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-3888 / 10.02.2015 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ гр. П..

Ответникът по касационната жалба – П. Б. Ж. от гр. [населено място], чрез упълномощения адв. А. П., с писмен отговор по делото и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно оспорване.

С обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е отменено решение № 2153-15-57/ 26.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-457/21.12.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ. С това разпореждане на П. Б. Ж. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 КСО, поради неизпълнение на условието за наличие на най-малко 27 години общ осигурителен стаж.

За да уважи жалбата съдът е приел, че осигурителният стаж, за който са внесени осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО касае периода от 03.04.1990 г. до 29.08.1990 г., поради което периодът от 04 месеца и 27 дни следва да се добави към осигурителния му стаж от 26 г., 09 месеца и 01 дни. Според съда, въпреки че осигурителните вноски за този стаж са били внесени след уволнението на лицето, този факт е ирелевантен по отношение на предпоставките по чл. 69, ал. 1 КСО, а е от значение за определяне размера на осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 6 КСО, както и за датата на отпускане на пенсията – чл. 9а, ал. 4, изр. 2 КСО. Обжалваното решение е правилно.

Административен съд гр. П. е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като подробно е анализирал приетите по делото писмени доказателства.

От фактическа страна е установено, че със заповед № КВ-670 / 02.12.2014г. на министъра на отбраната договорът за кадрова военна служба на капитан П. Б. Ж. е прекратен, поради придобитото право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 КСО.

На 10.12.2015 г. Ж. е подал заявление вх. № 2113-15-3888 / 10.12.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО. Към заявлението е приложено УП-16 с № 2165-15-172 / 14.12.2015 г., от което е видно, че на 31.03.2015 г. е внесъл осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО, за периода от 03.04.1990 г. до 29.08.1990 г., през който се е обучавал в НБУ „В. Л“ – гр. В. Т. С разпореждане №[ЕГН]/протокол № 2140-15-457/21.12.2015 г. ръководителят „ПО“ към ТП на НОИ гр. П. е отказал отпускане на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 КСО.

При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 2153-15-57/ 26.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. При произнасянето органът е приел, че към датата на уволнение от Военно формирование 52340 – 20.12.2014 г., Ж. е имал придобит осигурителен стаж от първа категория 21 г., 03 месеца и 29 дни и осигурителен стаж от трета категория 05 г., 05 месеца и 29 дни или сумарно от първа и трета категория труд - 26 години, 09 месеца и 01 дни. Изложил е съображения, че осигурителният стаж от 04 г месеца и 27 дни по чл. 9а, ал. 1 КСО е придобит след датата на уволнението и не следва да се зачита при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО.

Спорът по делото е детерминиран от това дали в общата продължителност на осигурителния стаж следва да се включи периодът на обучение от 03.04.1990 г. до 29.08.1990 г. в НБУ „В. Л“ – гр. В. Т, за който са били внесени осигурителни вноски на 31.03.2015 г.

В разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО (изм. ДВ бр. 111/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.) е предвидено, че военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и/или като резервисти на активна служба по ЗРВСРБ (ЗАКОН ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).

Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, при изпълнение на условието по ал. 6 за внесени осигурителни вноски за сметка на лицата. Липсва законова разпоредба, съгласно която времето на обучение са зачита за осигурителен стаж за един фиктивен по-късен период, който започва да тече след внасянето на осигурителните вноски. Датата на внасяне на осигурителни вноски не променя периода на подлежащия на зачитане осигурителен стаж, който съвпада с времето на обучение за придобиване на висше или полувисше образование. При пенсионирането на лицето следва да се вземат предвид всички обстоятелства, относими към осигурителния стаж и доход към датата на отпускане на пенсията. В разглеждания случай периодът на обучение от 03.04.1990 г. до 29.08.1990 г. се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 6 от КСО. При внесени осигурителни вноски, макар и в по-късен момент, следва да се приеме, че стажът е придобит за периода от 03.04.1990 г. до 29.08.1990 г. и да се включи в общия осигурителен стаж към датата на освобождаване от длъжност 20.12.2014 г. Спазено е правилото на чл. 18, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (редакция – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за допълване на общия осигурителен стаж със стаж, придобит преди уволнението от военна служба.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 9а и 69, ал. 1 КСО, и чл. 17 и 18 НПОС решаващият състав на идминистративния съд е приел, че общият осигурителен стаж на П. Ж. към датата на подаване на заявлението е 27 години, 01 месеца и 28 дни, от които две трети действително изслужени като военнослужещ, поради което за лицето са налице условията за пенсиониране по реда на чл. 69, ал. 1 КСО (изм. ДВ бр. 111/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.).

Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административният съд гр. П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за това производство в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 12.04.2017 г..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1419 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 609 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. П. да заплати на П. Б. Ж. от гр. [населено място], [улица], ет. 5, ап. 13 разноски за касационната инстанция в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.