О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 585

С., 17.08.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело N 567/2010 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Б.” [населено място] срещу решение № 167 от 22.01.2010 г. по 1715/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 02.04.2009 г. по гр. д.№ 2216/2007 г. на Софийски градски съд. С последното е уважен предявения от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 51 423.13 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроси от материалното право, като този за необходимостта от съвместяване на качеството на наемодател с това на собственик на имота или вещта като условие за валидност на сделката, който въпрос бил разрешен в противоречие с Решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС по гр. д.№ 118/98 г., 5-членен състав, с което било прието, че независимо от облигационния характер на наемното правоотношение наемодател може да бъде само собственикът на вещта или носителят на ограничено вещно право, както и наемател с права да я преотдава основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като същевременно по този въпрос се поддържа и т. 3 от цитираната...