№ 3855/07.08.2024 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на шести август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1746 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Обжалвано е определение № 95/12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 83/2024 г., с което Апелативен съд – Пловдив е потвърдил определение № 3051/22.12.2023 по гр. д. № 2023/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив по отхвърлената молба на ответника „Интерстрой груп 2010“ ЕООД за освобождаване от такси и разноски по насрещния иск по чл. 307 ТЗ, предявен с отговора на исковата молба на Т. И. Р. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Определението се обжалва от „Интерстрой Груп 2010“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Следва ли съгласно принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно от правото на ефективен и справедлив съдебен процес по чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в случай като настоящия да се признае правото на дружество да бъде освободено от държавна такса с оглед невъзможността да я заплати? Касаторът счита въпросът обуславящ въззивното определение – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski I PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98) и решение от 10.01.2006 г. по дело Tetronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99) – допълнителната по чл. 280, ал. 2 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно.

От ответника по частната касационна жалба...