Пленумът на Върховния съд даде указания за приложението на чл. 106 НК с Постановления № 8/1956 г. и 2/1960 г. В съдилищата все още постъпват голям брой дела по чл. 106 НК. Измени се чл. 106 и 373 НК от 11.11.1958 г.

В практиката на съдилищата възникнаха нови въпроси по приложението на чл. 106 НК и освен това промениха се схващанията на Върховния съд по някои въпроси от приложението на чл. 106 НК. Всичко това налага Пленумът на Върховния съд да даде допълнителни указания относно приложението на чл. 106 НК по някои въпроси.

1. След изменението на чл. 373, ал. 1 НК от 11.11.1958 г. частно лице, на което е поверено за пазене обществено имущество, не придобива качеството на длъжностно лице. Длъжностни лица са само изрично изброените в чл. 373, ал. 1 НК. Ако частно лице присвои повереното му за пазене обществено имущество, то осъществява състава на чл. 106, ал. 1 НК или квалифицираните състави на чл. 106, ал. 3, т. 1, т. 3, ал. 4 и ал. 5 НК, ако са налице съответните квалифициращи обстоятелства. Следва да се отмени т. 24, ал. 2 от Постановление № 8/1956 г.

2. С т. 21, ал. 4 на Постановление № 8/1956 г. на Пленума на Върховния съд се даде указание, че участието в изпълнителната дейност на едно от престъпленията, включени в съставното престъпление по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК съставлява по силата на неразделността на съставното престъпление участие в изпълнителната дейност на самото съставно престъпление. Съобразно с това тълкуване на закона съдилищата признаваха за виновни и осъждаха за квалифицирано присвояване на обществено имущество и онези лица които нито са знаели, нито са участвували по някакъв начин в присвояването на общественото имущество, но са взели участие в престъплението, което прикрива присвояването. Това разбиране за отговорността на съучастника е неправилно и следва...