ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С УМИШЛЕНИТЕ УБИЙСТВА

- чл. 126 НК, чл. 127 НК, чл. 128 НК;

Умишлените убийства и опитите за убийства са едни от най-тежките престъпления. Причините за тяхното извършване в социалистическото общество се крият преди всичко в буржоазните отживелици в съзнанието на хората, а така също в пиянството, културната изостаналост и лошото възпитание.

С победата на социализма се създадоха условия за намаляване на убийствата до минимум. Първостепенна задача на органите на съда, прокуратурата и обществеността е да водят решителна борба срещу тях със средствата, които законът им предоставя.

Общо взето, съдилищата и Върховният съд изпълняват тази задача, като правилно прилагат закона и дадените им указания с Постановление № 2/1957 г. на ВС НР. От разгледаните дела за умишлени убийства и опити за убийства през последните години се констатира, че в отделни случаи се допускат грешки при установяване характера на умисъла, приложението на закона и определяне на наказанията. А това води до отслабване на наказателната репресия или до неоправдано утежняване положението на виновните, което не спомага за успешна борба срещу този род престъпления.

Неправилно в някои случаи се прилага чл. 127, т. 5 НК. Смесва се субективната страна на убийство на повече от едно лице по чл. 127, т. 5 НК със субективната страна на извършени убийства при реална съвкупност, което довежда до неправилна квалификация на деянията.

За да е налице квалифицирано убийство по чл. 127, т. 5 НК, наред с другите признаци на състава на престъплението е необходимо от субективна страна умисълът за убийство на повече от едно лице да е възникнал предварително по време извършване убийството на първото лице или непосредствено след него, когато деятелността е продължение на същото престъпление.

При реалната съвкупност пък умисълът за всяко следващо убийство възниква след завършването на предходното и извършеното в изпълнение на него съставлява отделно престъпление.

Понякога...