Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Х. Х. А., [населено място], [улица], [община] за отмяна на Решение №10800 от 17.10.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №13950/2015 г.
С Решение №10800 съдът оставя в сила Решение №73 от 23.10.2015 г. на Административен съд, гр. Ш., с което е отхвърлено оспорването на Х. А. на Решение №Реш-48 от 15.06.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ш..
Искателят – Х. Х. А., моли съда да отмени Решение №10800 на основание чл. 239, т. 5 АПК. Сочи, че на проведеното на 26.09.2016 г. съдебно заседание не се явил лично и не е бил представляван, защото от 14.07.2015 г. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. За датата на съдебното заседание е бил депозирал молба до ръководството на затвора, гр. Л., за осигуряване на присъствието му в съдебното заседание на 26.09.2016 г., но молбата му не е била удовлетворена. Поради изтърпяването на наказанието не е бил в състояние да упълномощи адвокат, който да го представлява и да защити интересите му. Сочи, че за съдебното решение научил след излизането от затвора – 13.01.2017 г.
Моли съда да отмени Решение №10800. Представя писмени доказателства, в т. ч. удостоверение от 13.01.2017 г. от затвора, гр. Л., удостоверяващо началната и крайната дата на задържане.
Ответникът по искането – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ш., счита същото за недопустимо, алтернативно – за неоснователно. Решение №10800 счита, че не попада в обхвата на актовете, за които е допустима отмяната по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК. Алтернативно счита, че искателят е имал възможност да организира защитата си, защото постъпил в затвора на 15.07.2016 г., а призовката за съдебното заседание на 26.09.2016 г. получил лично на 04.01.2016 г....