Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ] [населено място] срещу решение №5607/10.08.2016г. на Административен съд София град по административно дело №12370/2015г., с което съдът е отменил негова Заповед №238/03.12.2015г. в частта по т. I.27 и е върнал административната преписка на органа за довършване на процедурата по конкурса за проекти за пълнометражни игрални филми съобразно дадените указания в мотивите. Претендират се касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Съдът недопустимо осъществил контрол върху подзаконов нормативен акт – Устройствен правилник на Изпълнителна агенция [ЮЛ], който не е предмет на производството. Оспорва се извода на съда за липса на мотиви на обжалваната заповед. Въвеждат се възражения, че мотивираната оценка и мотивираното решение на Националната художествена комисия имат характер на мотиви към заповедта с правно основание чл. 30, ал. 3-4 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ), която единствено с оглед получената от кандидата средна оценка, нарежда допускането или недопускането му до финансиране. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу Заповед №238/03.12.2015г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ] [населено място].

Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез управителя Р. К. оспорва жалбата. Поддържа възраженията, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което съдът правилно я е отменил.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Разгледана по същество, същата е основателна, при следните изводи от фактическа и правна страна:

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на [фирма] срещу Заповед №238/03.12.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ], с която на основание чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ) (ЗФИ), не е допуснат до финансиране по чл. 30, ал. 4 от ЗФИ и чл. 16 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Национален филмов център” проект: {15И162} – А. – долината на смъртта – средна оценка – 54, 14, продуцент – [фирма] – Р. К.; режисьор: Т. Ч.; сценарист – Р. К., кандидатствал на втора конкурсна сесия.

Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря.

Поставените въпроси касаят спазване на процедурата по оценяване и правилното приложение на материалния закон.

По делото не се спори и от представените доказателства се установява, че:

Проектът на жалбоподателя е разгледан на сесия на Националната художествена комисия за игрално кино.

За проекта са съставени оценъчни карти – Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от Устройствения правилник на ИА [ЮЛ], по които е определена крайната обща оценка в зависимост от поставените оценки от всеки един от членовете на комисията.

Въз основа на оценъчните карти е съставен Протокол № 6 от 30.11.2015г., подписан от председателя и останалите осем члена на Националната художествена комисия за игрално кино, съгласно който проектът на жалбоподателя е получил 481, 50 точки обща оценка и средна оценка 54, 14.

Със заповед № 233/03.12.2015г. изпълнителният директор на ИА [ЮЛ] е определил за финансиране проектите за реализация на игрални пълнометражни филми, кандидатствали за втора редовна конкурсна сесия.

С обжалваната заповедта № 238/03.12.2015г. изпълнителният директор на ИА [ЮЛ] не е допуснал до финансиране посочени в заповедта проекти, сред които по т. I. 27 и проекта на жалбоподателя „А. – долината на смъртта“.

При така установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за издаване на обжалвания акт от компетентен орган, но е отменил същия като постановен в нарушение на изискванията за форма, при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно на всички посочени в него основания.

Правилен е изводът на АССГ, че така установената законодателно процедура за предоставяне на финансова помощ от държавата на конкретен кандидат представлява сложен фактически състав. След откриване на процедурата следват поредица от производства, които завършват със самостоятелни актове. Последните от своя страна се явяват предпоставка за започване на производството на следващия етап. Първо - Художествената комисия оценява проектите. Второ - за оценените с над 70% от максималния брой точки от обобщената оценъчна карта проекти органът издава акт – заповедта по чл. 30, ал. 4 ЗФИ, с която допуска или не допуска съответния проект до финансиране. Трето - акт на финансовата комисия по чл. 30, ал. 5 ЗФИ, който разпределя общия размер на финансовата помощ между одобрените за финансиране проекти при спазване на законовите изисквания за минимален и максимален размер. И четвърто - заповед на изпълнителния директор по чл. 30, ал. 6 ЗФИ, с която се определя конкретния размер на финансовата помощ предоставен на одобрения за финансиране проект.

Касационната инстанция споделя изводите на АССГ от правна страна в насока, че тази законодателна регламентация ясно установява, че класирането на проектите, се извършва самостоятелно за всеки един проект – няма ограничения на броя на класираните проекти. Класирането е ограничено не от броя на възможните за одобрение проекти, а от достигането от всеки проект на нормативно установената стойност на оценката.

Проектите за финансиране не се състезават помежду си за предварително, лимитативно определен брой места.

Те се оценяват от Националната художествена комисия за игрално кино на базата на критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ЗФИ и за финансиране се одобряват тези, които са достигнали над 70% от максималния брой точки.

Според касационната инстанция, съдът е направил неправилен извод за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушения на изискванията за форма и неправилно приложение на материалния закон.

Касационната инстанция приема за спазена процедурата по издаване на обжалваната заповед, включително за валидна формата на обжалвания акт, при правилно приложение на материалния закон:

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗФИ, Националните художествени комисии разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират с мотивирано решение за всеки проект.

Критериите за оценяване, посочени в цитираната разпоредба, са: - художествен потенциал в контекста на европейското културно разнообразие; - търговски потенциал и възможността за международно признание; - професионален опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации.

За да отмени обжалваната заповед, съдът след анализ на нормите на Устройствения правилник на ИА [ЮЛ], е приел, че последните в частта относно въведените оценъчни критерии за конкурсните проекти от Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6, противоречат на ЗФИ, поради което е обосновал, че оценяването извършено от съответната комисия е извън законовите критерии.

Тези изводи на АССГ не се споделят от касационната инстанция:

Приложените по делото като доказателства, попълнени от членовете на Националната художествена комисия за игрално кино оценъчни карти на проект за игрален филм представляват оценъчни карти - Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от УП на ИА [ЮЛ], В тях са посочени следните критерии за оценка на проект за игрален филм: - Критерии по чл. 27, ал. 1 т. 1 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ): - значимост на темата, - драматургична структура, - главни герои, - качество на диалога, - интерпретация на сюжета; - Критерии по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ): - жанрова определеност, - зрителски потенциал; - Критерии по чл. 27, ал. 1, т. 5 от Закона з филмовата индустрия: - професионален опит на продуцента и режисьора, - признание на предишни поне две произведения на продуцента и режисьора от зрителите на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации.

Правилен е изводът на АССГ, че задължение на Националната художествена комисия по игрално кино, при разглеждане на постъпилите конкурсни проекти, е да оцени тези проекти по критериите, заложени в чл. 27, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗФИ.

Извършвайки проверка на оценъчните карти, приложени по делото със заложените в ЗФИ критерии за оценка, съдът е стигнал до извод, че оценката е извършена по критерии, които са различни от посочените в закона.

Касационната инстанция не споделя този извод на съда:

Изрично в съставената оценъчни карти е изписано, че критериите за оценка са по чл. 27, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ).

Критерият за оценка по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗФИ изисква оценяване на художествения потенциал на проекта в контекста на европейското културно разнообразие.

С. Т речник „потенциал“ е съвкупност от необходими за реализирането на някаква цел средства, източници и др., които са готови да влязат в действие. Според касационната инстанция няма законова пречка, с оглед определяне на художествения потенциал на проекта, в оценъчната карта – Приложение № 3 по чл. 16, ал. 6 от Устройствения правилник на ИА [ЮЛ] да се въведат конкретни точки, съобразно които да се цени художествения потенциал на проекта. Така например в Устройствения правилник е прието, че опорни точки /средства, чрез които да се постига целта/, от значение за определяне на художествения потенциал на проекта са: - значимост на темата, драматургична структура, главни герои или т. нар. драматургично развитие, качество на диалога, интерпретация на сюжета. Значимостта на темата се преценява при преценка на нейната оригиналност. Качеството на диалога е от значение за оценка на художествения потенциал на проекта, тъй като от особено значение е дали същият дообяснява това, което сюжетът не е в състояние да покаже със средствата на драматургията, дали обогатява героите, или е многословен и декларативен и пр.

Касационната инстанция приема, че пунктовете, по които е извършвана оценката по критерия по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗФИ не са в противоречие с разпоредбите на ЗФИ.

В представените оценъчни карти, попълнени от членовете на Националната художествена комисия по игрално кино, всеки от оценяващите е дал освен цифрова оценка по съответния показател по този критерий, и словен мотив, който обосновава извода относно определения брой точки.

Критерият за оценка по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗФИ изисква оценка на търговския потенциал на проекта и възможността за международно признание. Същият е заложен в попълнените оценъчни карти чрез два пункта: - жанрова определеност и зрителски потенциал. Касационната инстанция не споделя изводите на АССГ и по отношение на този критерии за оценка. Оценката, извършена от членовете на комисията е по критерия по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗФИ. Няма пречка/забрана поставена от законодателя, за определяне на търговския потенциал на проекта да се поставят също опорни точки/показатели, въз основа на които да се определи същия. Търговията е дейност, свързана с покупка и продажба на стоки и услуги. Касае се за проект за игрален филм, който е вид стока на пазара. От значение за оценка на проекта е потенциалът на проекта да бъде стока, предмет на търговска сделка. С оглед определяне на потенциала на проекта да бъде стока, предмет на продажба, от значение е жанра и потенциала на зрителя като купувач на стоката.

И по този критерии в оценъчните карти оценяващите членове на комисията са поставили от една страна цифрови оценки, а от друга са изложили мотиви в словна форма, съобразно посочения опорен пункт.

Критерият за оценка по чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗФИ изисква оценка на професионалния опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации. Същият е заложен в оценъчните карти чрез четири пункта: - професионален опит на продуцента, професионален опит на режисьора, признание на предишни поне две произведения на продуцента от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации, признание на предишни поне две произведения на режисьора от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации. Касационната инстанция не споделя изводите на АССГ, че поставянето на този минимум от две произведения опорочава оценката по този показател, тъй като минимумът не е заложен в ЗФИ. Заложеният в закона критерии е формулиран чрез използване на множественото число на думата “произведение-я“, което може да се тълкува като най-малко две /предвид възможността да се формира множествено число/. Оценката по този показател в картите отново е в цифрова и словна форма – мотиви определящи броя точки, като касационната инстанция не открива нарушения в показателите за оценка или в начина на оценяване, обосноваващи извод за порок до степен на незаконосъобразност при оценяването.

Въз основа на извършеното оценяване от членовете на Националната художествена комисия по игрално кино, е изготвено протоколно решение на комисията от 30.11.2015г., с което на проекта е дадена обща оценка 481, 50 и средна оценка 54, 14.

Въз основа на тази оценка, изпълнителният директор на ИА [ЮЛ] не е допуснал до финансиране проекта с № 15И162 – А. – долината на смъртта.

Касационната инстанция не споделя извода на АССГ относно липсата на мотиви в обжалваната заповед и неспазена форма на същата.

Като правна квалификация на обжалваната заповед е изписана разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ). Съгласно същата разпоредба, допускането или недопускането до финансиране следва да се извърши за всеки проект с мотивирано решение. Протокол № 6 от 30.11.2015г. на Националната художествена комисия по игрално кино е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед. Мотивите на един административен акт могат да се съдържат и в друг такъв, издаден в хода на производството. В случая оценяването на проекта е извършено от членовете на комисията, като в съставения протокол са обективирани получените точки. Основание за допускане или недопускане на проекта до финансиране е броят на точките като обективно обстоятелство, поради което не би могъл да бъде споделен извода на АССГ за липса на мотиви на заповедта. Приложение намират разпоредбите на чл. 16, ал. 7 и ал. 8 от Устройствения правилник на ИА „ НФЦ“. Съгласно чл. 16, ал. 7 от този правилник, Националната художествена комисия класира филмовите проекти, събрали повече от 50 на сто от общия брой точки по оценъчни карти от Приложение № 3. Съгласно чл. 16, ал. 8 от Устройствения правилник на ИА [ЮЛ], Националната художествена комисия определя с мотивирано решение проектите, получили над 70 на сто от максималния брой точки от обобщената оценъчна карта, и ги предлага на изпълнителния директор за издаване на заповед по чл. 30, ал. 4 ЗФИ. От изписаните в заповедта точки за процесния проект като средна оценка се установява, че същата не надхвърля 70%. Основанието за недопускане до финансиране е обективно и касае броя точки, който е изписан в заповедта. Съдът няма правомощие да контролира този брой като показател на оценка, а единствено да провери спазване на нормативно заложената процедура по оценяване.

Горното обосновава извод за издаване на обжалваната заповед при спазване на нормативно регламентираната процедура и правилно приложение на материалния закон.

Като е отменил същата, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него да се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу заповед № 238/03.12.2015г. на изпълнителния директор на ИА [ЮЛ], като неоснователна.

Предвид изхода на спора, на Изпълнителна агенция [ЮЛ] се дължат разноски по делото. Пред АССГ е представено адвокатско пълномощно, видно от което, размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 600лв. Пред касационната инстанция не е представен списък с разноски.