Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. Г. В. от [населено място] чрез пълномощника му адв. К., срещу решение № 9 от 03.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5554/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като ВАС, петчленен състав на Втора колегия прогласи нищожността на решение по допълнителната т. 1 по Протокол № 13 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 14.04.2011 г., с което, на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ, А. Г. В. е временно отстранен от длъжност „административен ръководител – председател на Административен съд – [населено място]“ до приключване на досъдебно производство № 4-П/2011 г. по описа на Следствения отдел в Софийска градска прокуратура.

Редовно призован за съдебно заседание, А. Г. В. се представлява от адв. К., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в жалбата.

Ответникът - Съдийска колегия на ВСС, се представлява от юрк. Т., която оспорва касационната жалба и твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, намира касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения :

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че на 13.04.2011 г., с вх. № 11-03-152 от същата дата, във ВСС е внесено мотивирано искане от Главния прокурор на Р. Б, за временно отстраняване от длъжност на обвиняемия А. Г. В. – съдия, председател на Административен съд – Бургас, до приключване на досъдебно производство № 4-П/2011 г. по описа на СО – Софийска градска прокуратура. Към искането е приложено Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 31.03.2011 г. Съдът е приел, че оспореното решение по допълнителната т. 1 по Протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 14.04.2011 г. е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на законовите изисквания за кворум и мнозинство. Според първоинстанционния съд актът е мотивиран и е постановен след приемане на нарочно решение от ВСС за правното основание за отстраняването - чл. 230, ал. 1 ЗСВ (в относимата редакция) и при доказано образувано досъдебно производство срещу съдия В. като престъпленията, за които е привлечен като обвиняем, са подробно описани в предложението на главния прокурор по чл. 230, ал. 3 ЗСВ и са изложени аргументи за необходимостта от временното отстраняване на магистрата. Съдебното решение е правилно.

Основното оплакване в касационната жалба е, че чл. 230, ал. 1 ЗСВ, въз основа на който е издадено процесното решение по допълнителната т. 1 по Протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 14.04.2011 г., противоречи на Конституцията на Р.Б.П това и с оглед непосредственото действие на Конституцията, обжалваният административен акт се явява нищожен според касатора.

Действително според чл. 5, ал. 2 КРБ разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. В контекста на изложените твърдения в касационната жалба за противоречие на чл. 230, ал. 1 ЗСВ с чл. 48 КРБ (право на труд; свободата на избор на професия и място на работа) и чл. 51, ал. 1 КРБ (правото на обществено осигуряване), следва да се посочи, че непосредственият правен ефект на цитираните конституционни разпоредби се изразява в обстоятелството, че тяхното действие е безусловно и не зависи от предварителното проявление на юридически факти, предвидени в хипотезиса на нормата.

Съгласно чл. 125, ал. 1 КРБ, ВАС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, а според ал. 2 съдът се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. От своя страна законът, в смисъла на правен акт, трябва да отговаря на изискванията за валидност, предвидени в Конституцията. Валидността му обаче не може да бъде проверявана и обявявана инцидентно по повод прилагането му, каквото всъщност е искането на касационния жалбоподател. Тази забрана важи за съдилищата включително и за ВАС и ВКС по аргумент на чл. 150, ал. 2 КРБ. Ето защо противоконституционният закон, до обявяването му за такъв, поражда присъщия му правен ефект, според категорията, към която спада. Затова той действа, т. е. подлежи на прилагане, както и неопороченият закон. За разлика от него, обаче, той може да бъде обезсилен занапред, именно защото е опорочен. Компетентността да бъде обезсилен принадлежи само на Конституционния съд (КС)- чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ. Този режим следва от необходимостта регулиращата сила на закона да бъде стабилна. Затова презумпцията за валидност, която съпровожда актовете, издадени от компетентни държавни органи, важи с особена сила за законите. Тази презумпция може да бъде оборена само с решение на КС, обявяващо атакуван пред него закон за противоконституционен.

В случая относно чл. 230, ал. 1 ЗСВ (обн. ДВ бр. 64 от 2007г., посл. изм. ДВ бр. 14 от 2015 г. ), ВАС е упражнил компетентността си по чл. 150, ал. 2 КРБ и е отправил искане до КС за установяване на противоконституционност на процесната разпоредба. С определение № 5/13.10.2016 г. на КС по к. д. №4/2016 г. е отклонено искането на тричленен състав на ВАС за обявяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 ЗСВ. При това положение презумпцията за валидността на нормата не е оборена. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и на основание законовата разпоредба, поради което не е нищожен.

С оглед посоченото, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на ВАС, тричленен състав съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на ІI колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/03.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5554/2016 г., на Върховния административен съд, тричленен състав. Решението е окончателно.