Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).

Образувано е по две жалби – от [фирма] и [фирма], срещу Решение № 254 от 20.04.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка, вх. № КЗК-462/2015 г. с което 1) е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 1, и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 358 620, 00 лв. и 2) е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 1, и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 94 020, 00 лв.

Според жалбоподателите оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата се твърди, че КЗК, в хода на производството е извършила непълно и повърхностно проучване, не е тълкувала правилно законовите разпоредби във връзка с установените факти, като не са обсъдени и всички представени по преписката доказателства. Релевирани са и твърдения за допуснато нарушение от съда при тълкуването и прилагането на чл. 29 от ЗЗК, водещо като правна последица и до необоснованост на правните изводи в посока осъществяването на фактическия състав на общата забраната за нелоялна конкуренция. Иска се отмяна на Решение №...