Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] срещу Решение № 95 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 111/2016 г. на Административен съд – Търговище. С обжалваното съдебно решение по жалба на М. И. Г. е отменена Заповед № 3-01-492/18.07.2016 г. на кмета на [община], с която е наредено да бъде премахнат от М. И. Г. като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ строеж: „Масивна стопанска постройка“, находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. Претендира разноски пред двете инстанции, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

От ответника не е постъпил писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените от касационния жалбоподател основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед...