Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, подадена чрез процесуалните му представители юрк. Г. и юрк. К., срещу решение № 6617 от 31.10.2016 година, постановено по адм. дело № 12236/2015 година по описа на Административен съд София-град, с което са отменени решение за отказ за възстановяване на акциз № BG004200-ИВ-27-1-РВ12/28.08.2015 година на началника на М. Л и потвърждаващото го решение № Р-526/32-232907/09.11.2015 година на директора на Агенция „Митници“ и преписката е изпратена на началника на М. Л за издаване на ново решение по направеното искане за възстановяване на акциз вх. № 32-149445/03.08.2015 година, подадено от [фирма] заедно със законната лихва за забава и при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

В касациионната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В постъпилата писмена защита по делото се иска, съдът да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбите на чл. 4 /1/, чл. 21 /5/ и чл. 9 /1/ от Директива 92/12/ЕИО от 25.02.1992 г. относно данъчното третиране за целите на акцизите на енергийните продукти при комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

Ответникът – [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К., в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Подробни съображения за това излага в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество...