Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. З. П. срещу заповед № 8121к-1459 от 12.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и са иззети служебната му карта и личния знак. Иска отмяна на заповедта като незакосъобразно издадена поради липса на мотиви. Поддържа и твърдение, че към м. юли 2015 г. е приключила проверката, във връзка с която е образувано дисциплинарното производство срещу него, и всички докладни, рапорти, обяснения и др. са официално дадени и деловодно регистрирани, поради което е невъзможно установената фактическа обстановка да бъде променена или интерпретирана по различен начин.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на оспорването по съображения в писмени бележки.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, независимо от уволнението на П. като служител в МВР с министерска заповед № 8121К-2357/20.06.2016 година. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С посочената по-горе заповед от 12.04.2016 г. срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство за това, че в качеството си на началник на РУ - Приморско, след като е получил в деловодството съобщение за извършено престъпление, не е разпоредил съобщението да бъде регистрирано като заявителски материал и след приключване на проверката не е предприел действия материалите да се изпратят на компетентната прокуратура, а с резолюция "КД" ги е приложил към дело, с което е възпрепятствал възможността от пълна и всеобхватна проверка, както и от разкриване на обективната истина. Прието е, че с деянията си служителят е извършил тежки дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 8 от ЗМВР - превишаване на власт и злоупотреба с власт или доверие, за които се налага...