Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 409 от 18.04.2016 г. по адм. д. № 919/2015 г. на Административен съд София - област, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично вземане с рег. № П-02-25650 от 30.06.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" при [община], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Финансово -стопански дейности" при О. Е. П относно задължението за плащане на такса битови отпадъци -главница и лихвите върху нея. Касационният жалбоподател изрично заявява, че не обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД за начисляване на данък недвижими имоти.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излага доводи, че при разглеждане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 и 2013 г., съдът се позовавал и приел за недоказана невъзможността на О. Е. П за определянето на количеството битови отпадъци за всеки собственик, но неправилно приложил този извод само спрямо дължимата такса за услугата за сметосъбиране и сметоизвозване на 2012 и 2013 г., но не и за същата услуга за 2014 г., както и за услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа. Съдът неправилно подходил при анализа си, като направил заключение за дължимост на ТБО съобразно наличието на престация от страна на общината по смисъла на чл. 71 от ЗМДТ, без да разгледа твърдението за незаконосъобразност на определяне размера на цялата ТБО по реда на чл. 16 и чл. 17 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П.

Предвиденият ред за определяне на размера на ТБО е изменен едва с Решение № 744 на Общински съвет от 25.07.2013 г., съгласно който предприятията подават декларация за определяне размера на ТБО за нежилищни имоти в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година. Счита, че редакцията на чл. 17 от Наредбата до този момент, приложима включително за дължимите данъци и такси за 2014 г., за разлика от приетото от съда, с оглед сроковете за подаване на декларацията, предвижда размерът на ТБО да се определя пропорционално /в промил/ върху данъчната оценка на имота, опредена по реда на чл. 21 от ЗМДТ и именно тази редакция противоречи на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли частично подадената жалба съдът посочил, че видно от представените по делото заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ - заповед № 631 от 20.09.2011 г. и заповед № 833 от 04.10.2012 г., са определени: “I. Райони за извършване на дейност чистота (събиране на битови отпадъци и транспорт, депониране на битови отпадни, почистване на улици и площади, поддръжка на зелени площи и паркове, почистване на нерегламентирани сметища, осигуряване на съдове за отпадъци) населени места в община Е. П: вкл. в точка 6. [населено място] поле II. В посочените райони честотата на сметоизвозване и сметосъбиране е определена, както следва: за [населено място] поле - един път седмично, независимо от типа на кофите”, като процесният имот на жалбоподателя попада в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. С оглед на това е посочено, че са налице правните предпоставки за предоставяне на горните услуги и че в случая ответникът е доказал и фактическото предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо, с оглед на което установените задължения са дължими.

Съдът изложил мотиви, че за изпълнение на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в община Е. П, вкл. и [населено място] поле, ответникът е представил договори, сключени между общината и [фирма], чийто предмет е сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и озеленяване в населените места на община Е. П, а видно от представеното по делото Удостоверение У0121-5852 от 11.11.2015 г., издадено от община Е. П, процесният имот на жалбоподателя се намира в землището на [населено място] поле, съответно е в регулационните граници на населеното място.Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, което в случая се доказва, а не конкретно на територията на имота на дружеството или в непосредствена близост до него.

Относно таксата за услугата обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци съдът е посочил, че кметът на общината е включил в заповедите си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Представено е споразумение от 03.10.2005 г. и допълнително от 11.12.2008 г. между О. Е. П и О. Г. М, по силата на което О. Е. П използва за депониране на неопасни битови отпадъци Регионално депо за неопасни битови отпадъци в землището на [населено място], представени са и фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за депонирани битови отпадъци в депо в Г. М за процесния период. Следователно, не са налице хипотезите на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за недължимост на ТБО за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и в тази част жалбата на дружеството е отхвърлена.

Съдът е отменил АУЗД в частта относно определените задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. и 2013 г., в която част решението не е обжалвано от административния орган и не е предмет на настоящото производство. Независимо това, като сравнение със задължението за такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г., което е предмет на настоящото производство, ще се посочи, че за за 2012 г. и 2013 г. съдът е приел, че ответната страна не е доказала, че обективно е било невъзможно определянето на размера на задължението според количеството на всеки потребител, поради което приел, че не е законосъобразно определена ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване като промил от отчетната стойност на активите по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ за такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. и 2013 г. Приел, че изложено в Удостоверението от 11.11.2015 г., че в О. Е. П няма определени длъжностни лица, които да определят количеството битови отпадъци на потребител или да отговарят за отчитане на количеството, не доказва основание за определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и представеното по делото Удостоверение изх. № 1112 от 12.11.2015 г. от управителя на [фирма], че техниката, с която дружеството изпълнява възложените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, не позволяват отчитането на битовите отпадъци на база генерирано количество спрямо потребител, а като цяло за територията, за която се предоставя услугата.

С оглед на това е прието, че АУПВ, в частта му относно установеното задължение за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2012-2013 г. е незаконосъобразен и е отменен в тази част и че са дължими сумите за установените задължения за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съгласно заключението на вещото лице: за 2012 - 150, 11 лв. и за 2013 - 258, 19лв. и обезвреждането в депа или други съоръжения - за 2012 - 819, 60 лв. и за 2013 - 705, 52 лв. и лихвите върху тях.

Относно установеното задължение за ТБО за 2014 г. е посочено, че със заповед № 838 от 02.10.2013 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на О. Е. П е определил районите, в които ще се предоставят и трите услуги по чл. 62 от с. з., вкл. и за [населено място] поле, както и е определил в посочените райони честотата на сметоизвозване и сметосъбиране, като процесният имот на жалбоподателя попада в рамките на границите на района, определен от кмета на общината поради което са налице правните предпоставки за предоставяне на горните услуги и в случая е доказано и фактическото предоставяне на услугите.

По отношение услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо, посочил съображенията, изложени за периода 2012-2013 г. за същите услуги.

По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. е прието, че органът по приходите правилно е изчислил задължението за услугата пропорционално. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредбата в приложимата редакция “размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване; 2. пропорционално в промил на база данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ, когато не може да се установи за всеки отделен имот количеството на битовите отпадъци”. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба за определяне размера на ТБО по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 предприятията подават декларация в срок от 01 октомври до 30 ноември за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци в два екземпляра чрез кмета до дирекция “ФСД”. Дружеството не твърди да е подавало декларация и не е представило доказателства в тази насока, което е в негова доказателствена тежест, липсва декларация и в административната преписка. С оглед липсата на доказателства за подадена декларация по реда на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, в редакция към процесния период, съдът е приел, че ТБО е законосъобразно определена при условията на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ.

Съдът приел за доказано реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са подробно описани във връзка с изследване на въпроса за реалното предоставяне на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, договори, сключени между О. Е. П и [фирма], с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [населено място] поле, където се намира и имотът на дружеството-жалбоподател, констативни месечни протоколи, месечни актове, фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице в заключението си посочило, че непосредствено пред имота е разположен контейнер за смет, който се използва и от съседен имот, също собствен на дружеството. Обстоятелството, че имотът не се ползва от дружеството е ирелевантен за дължимостта на ТБО в компонента й относно сметосъбиране и сметоизвозване, предвид неподаването на изрична декларация в този смисъл. Решението е правилно.

Решението в частта, с която е отменен АУЗД за такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. и 2013 г. е влязло в сила, като необжалвано и то не противоречи на останалата част от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу АУЗД за такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. Обстоятелствата са различни. За периода 2012 г. 2013 г. с влязъл в сила съдебен акт е отменена разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П, а за 2014 г. общнският съвет е предвидил изрично в наредбата възможност размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия да се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване, но жалбоподателят не е подал предвидената за това декларация., поради което таксата е начислена по алтернативния в наредбата способ пропорционално в промил на база данъчната оценка на имота.

С влязло в сила на 11.01.2013 г. решение № 472 от 13.06.2012 г., по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд София област, оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 463 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г., разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П, приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседанието на Общински съвет – Е. П, проведено на 16.12.2010 г., влязла в сила от 01.01.2011 г., е отменена. Според отменената норма размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя пропорционално в промили върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

След като предвиденият ред за определяне на размера на ТБО е изменен с Решение № 744 на Общински съвет от 25.07.2013 г. и предвижда предприятията да подават декларация за определяне размера на ТБО за нежилищни имоти в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година, правилно съдът е приел, че за да бъде изчислена таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота за 2014 г. съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване, жалбоподателят е следвало да представи декларация за 2014 г./ в срок до 30.11.2013 г./, каквато не оспорва, че не е подал.

Съдът правилно е приложил материалния закон спрямо разпоредбите за определяне размера на дължимата ТБО за различните периоди -за 2012 и 2013 г. от една страна, и за 2014 г. от друга. За 2014 г. е налице изрична нормативноопределена в наредбата възможност за представяне на декларация за определяне размера на ТБО за 2014 г. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване. Поради това изводите на съда за 2012 и за 2013 г. за липса на доказателства, обосноваващи невъзможност за определяне на количеството битови отпадъци, за да се приложи разпоредбата по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ за пропорционално определяне размера, не се отнасят за 2014 г. Съдът правилно е подходил при анализа си на приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ като е ограничил приложното поле на изискването за определяне размера на ТБО спрямо количеството битови отпадъци единствено към услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а не и към другите услуги, тъй като в закона не е предвидено да се определят според количеството отпадъци.

Правилно е приел за доказано извършването на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа. Правилно съдът не е възприел извода в заключението на вещото лице, че не са извършвани дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обработване на отпадъци в депо по отношение на конкретното населено място, където попада процесния имот. Обосновано съдът е приел, че този извод на вещото лице не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като е посочил писмените доказателства, на които обосновава изводите си.