Производството е по реда на чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. срещу решение от 23.10.2009 г. на Софийския градски съд по гр. д.№ 3958 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 29.07.2008 г. по гр. д.№ 265 от 2007 г. на Софийския районен съд, 53 състав за отхвърляне на предявения от М. Г. срещу Министерството на отбраната на РБ и „Б.” ООД иск за делба на магазин № 1 с площ от 191, 29 кв. м., находящ се в гр.София, ж. к.”Дружба-2”, бл. 304 при граници: общ коридор, магазин № 2 и фасади на сградата.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните материалноправни въпроси: 1. Какъв е правния характер на процесния договор /предварителен договор, договор за дружество или др./? , 2. Какво следва да се разбира под обща стопанска цел по смисъла на чл. 357 от 33Д и допустимо ли е като такава цел да се определи изграждането на магазин? и 3. Може ли да се приеме, че процесният договор е нерегламентиран начин за закупуване на процесния бъдещ магазин?

О. М. на отбраната и „Б.” ООД не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:

За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск за делба на горепосочения магазин, въззивният съд е приел, че ищцата М. Г. не е придобила правото на собственост върху този магазин на основание договора от 26.06.1990 г. Приел е, че този договор не е договор за дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, тъй като от съдържанието му не следва ищцата и МО да са се договорили да обединят дейността си с цел изграждане на процесния магазин /в договора нямало уговорка, че бъдещият магазин ще е съсобствен между страните/. При ново строителство и при липса на уговорка за бъдеща съвместна експлоатация на построения обект, обща стопанска цел по смисъла на чл. 357 от ЗЗД би могла да бъде само изграждането на общ на страните /съсобствен/ обект. Отделно от това в договора липсвала и уговорка за обединяване на дейността на страните с цел изграждане на магазина. Нe на последно място е прието, че дори и договорът да е за дружество, от това не следва, че процесният магазин е съсобствен между страните, тъй като съгласно чл. 359, ал. 1 от ЗЗД собственост на съдружниците е всичко, което е придобито за дружеството, като се има предвид придобитото за постигане на общата стопанска цел, а не самата стопанска цел.

Няма основание за допускане на касационно обжалване на това решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК поради следното:

1. Първият и третият посочени от касатора въпроси са свързани с преценка на събраните по конкретното дело доказателства, по-конкретно с тълкуване на договора от 26.06.1990 г. Доколко това тълкуване е правилно е въпрос, касаещ правилността на решението /основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК/ и поради това може да се разглежда само във фазата на проверка на правилността на решението, тоест едва след и ако бъде допуснато касационно обжалване на това решение.

2. Вторият посочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос /какво следва да се разбира под обща стопанска цел по смисъла на чл. 357 от ЗЗД и дали такава цел би могло да бъде изграждането на магазин/ също не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като този въпрос не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. гр. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС - този въпрос е извън предмета на спора по настоящото дело и не е обусловил правните изводи на съда по това конкретно дело: Както бе посочено по-горе, въззивният съд е основал решението си на разпоредбата на чл. 359, ал. 1 от ГПК, като е приел, че съсобствени на съдружниците в едно гражданско дружество са средствата и вещите, които са придобити за това дружество по пътя към постигане на общата стопанска цел, като и вещта, чието придобиване или изграждане е било обща стопанска цел на съдружниците, доколкото в договора за дружество придобиването или изграждането на тази вещ е било посочено като обща стопанска цел на съдружниците. Тоест, съдът не е отрекъл възможността обща стопанска цел на едно гражданско дружество да бъде придобиването или изграждането на конкретен имот, но с оглед съдържанието на представения договор от 26.06.1990 г. е приел, че в него няма уговорка между страните изграденият магазин да стане съсобствен между тях /тоест, изграждането на магазина не е посочено в този договор като общата стопанска цел на гражданското дружество/.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. С. Г. срещу решение от 23.10.2009 г. на Софийския градски съд по гр. д.№ 3958 от 2008 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.