Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение №251 от 16.11.2009г. по гр. д.№417/09г. на С. окръжен съд е потвърдено решение №48 от 17.07.09г. по гр. д.№163/08г. на Д.ския районен съд, с което е прогласена нищожността на договор за замяна на недвижими имоти №255/26.07.07г., сключен между община Д. и М. Р. Х. и е уважен предявеният от общината срещу М. Х. иск по чл. 108 от ЗС по отношение на имота, получен от него при замяната.

Въззивният съд е приел, че с процесния договор са заменени 33, 246 дка от имот № 01008 в местността “Попини лъки”, землището на с.Триград, собственост на община Д., целият с площ от 51, 020 дка, срещу седем имота на М. Х., закупени от община Д. няколко месеца преди замяната. Частта от имот №01008, която е била предмет на замяната не е била обособена съобразно изискванията на чл. 26-30 от Наредба №49/05.11.2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост, нито е била индивидуализирана с отделен идентификатор, който да се впише в кадастралния регистър, съгласно чл. 8 от Наредба №15/23.07.01.г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижими имоти в кадастъра. Обсъдени са противоречивите доказателства за това дали към момента на замяната е имало скица-проект за обособяване на подлежащия на замяна имот и е прието, че такава не е имало. Съдът се е позовал на обстоятелството, че за заменената част от имот не е имало отделен идентификатор и че едва шест месеца след замяната М. Х. е подал молба за изработване на скица-проект за разделяне на имот № 01008. При тези данни е направен извод, че договорът за замяна е с невъзможен предмет и затова е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. По тази причина е уважен и ревандикационният иск за заменената част от общинския имот.

Касационна жалба срещу това решение е подадена от ответника М. Х.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите:

1.Доколко е допустима замяна на имоти, частна общинска собственост с други недвижими имоти, собственост на граждани, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗОС, в редакцията му към 26.07.07г.?

2.Допустима ли е замяна на неиндивидуализирана част от имот, частна общинска собственост, срещу други недвижими имоти на физически лица и възникване на съсобственост между двата правни субекта?

3.С оглед конкретно установените обстоятелства по делото, представлява ли извършената замяна договор с невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД?

4.Доколко неизпълнение на технически изисквания на подзаконови норматирни актове – Наредба №15 от 23.07.01г. на министъра на Р. и Наредба №49/05.11.04г. на министъра на ЗГ могат да бъдат правно основание за прогласяване нищожност на сключена сделка? и

5.При съществуващата правна уредба на ЗМСМА, доколко кметът на общината е активно легитимиран да атакува по съдебен ред сделки, представляващи разпореждане с общинско имущество, сключени след решение на общинския съвет?

Ответникът в производството община Д. оспорва жалбата. Счита, че не следва да бъде допускана до касационно обжалване. Подробни доводи излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият материалноправен въпрос - за допустимостта на замяната на имот, частна общинска собственост, с имот на физически лица, не е определящ за изхода на делото и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Нито страните, нито съдът е поставял под съмнение принципната допустимост на една такава сделка, регламентирана в чл. 40, ал. 1 от ЗОС, в редакцията към момента на извършване на процесната замяна.

Съществен е вторият въпрос в жалбата – валидна ли е замяна на необособена реална част от имот - частна общинска собственост с имот на физически лица. Свързани с него са и третият и четвъртият въпрос – има ли порок такава замяна, какъв е той и дали нарушенията на Наредба №15 от 23.07.01г. на министъра на Р. и Наредба №49/05.11.04г. на министъра на ЗГ водят до основание за прогласяване нищожност на сключена сделка. Въпросите са определящи за изхода на делото, но като изключим спецификите на конкретния случай, се свеждат до това дали може валидно да се прехвърли собствеността върху необособена реална част от имот. По този въпрос има формирана съдебна практика и тя е по прилагането на чл. 59 – чл. 62а от З отм., чл. 200 – чл. 204 от ЗУТ, които съдържат аналогични правила за прехвърляне на собствеността и делба върху реално определени части от недвижими имоти, каквито се съдържат и в Наредба №15 от 23.07.01г. на министъра на Р. и чл. 26- чл. 29 от Наредба №49/05.11.04г. на министъра на ЗГ, които са приложими в случая – напр. решение №1363/15.11.93г. по гр. д.№1349/93г. на ВС, ІV ГО, решение №1074 от 15.10.2008г. по гр. д.№4062/07г. на ВКС ІV ГО, решение №154 от 28.04.09г. по гр. д.№5817/07г. на ВКС, І ГО и др. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.

Последният въпрос е за правомощието на кмета на общината да атакува по съдебен ред сделки за разпореждане с общинско имущество, за които е взето решение на общинския съвет. Въпросът е съществен по конкретното дело, но по него също не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не се налага ВКС да се произнася, за да тълкува текстове от закона. Разграничаването на компетентността на общинския съвет от тази кмета на общината е детайлизирано в текстове на ЗМСМА. Правомощие на общинския съвет е да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество – чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, а правомощие на кмета на общината е да я представлява пред физически и юридически лица и пред съда – чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА. Обстоятелството, че в качеството си на представител на общината кметът сезира съда с иск за прогласяване нищожност на сделка по разпореждане с общинско имущество, за която е взето решение на общинския съвет, по никакъв начин не влиза в колизия със самото решение, което следва да бъде изпълнено отново /

ако не е било междувременно отменено

/, в случай че първата сделка се окаже нищожна на някое от основанията, предвидени в закона. Разграничаването на правомощията на общинския съвет и кмета на общината не създава проблеми в съдебната практика и не се налага по тези въпроси да се произнася ВКС, с цел точното прилагане на закона и развитието на правото. Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №251 от 16.11.2009г. по гр. д.№417/09г. на С. окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: