О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 392

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 юли две хиляди и десета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева частно. гражданско дело № 225/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Р. М. К., Е. И. Х. и В. М. Г. са подали частна касационна жалба срещу определение от 19.02.2020 г. по гр. д. № 2265/2006 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 64, ал. 3 ГПК отм. във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, с което са осъдени да заплатят но Д. К. сумата 5.52 лв., на Х. К. сумата 108.30 лв. и на “Д” Е., гр. С. и на “К” О. сумата 3808.40 лв. разноски по делото. Касационният довод е за необоснованост на извода, че касаторите, ищци по иска, дължат заплащане на разноските по делото направени от ответниците на основание чл. 64, ал. 3 ГПК след като са направили отказ от иска и на това основание производството по делото е било прекратено.

Ответниците по жалбата я намират за неоснователна.

За да се произнесе по жалбата настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:

Касаторките са предявили срещу “ДСО” Е., гр. С. и “К” О., гр. С. ревандикационен и негаторен иск за недвижим имот, съставляващ част с площ от около 81 кв. м. от УПИ *, целия с площ от 896 кв. м., в кв. 456 по плана на гр. С., м. “Ц”. С решение по гр. д. № 41000501/2004 г. на СРС, исковете са уважени. В хода на въззивното производство, образувано по жалба на ответниците, ищците са подали на 07.12.2009 г. молби, с които заявяват че се отказват от исковете, тъй като ответниците вече не...