Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 8.06.2005 г. по гр. д.№ 102/ 2002 г. на Сливнишки районен съд, оставено в сила с решение № 112 от 22.02. 2011 г. по гр. д.№ 618/ 2010 г. на Софийски окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от Е. Т., Е. С., Ц. К., В. М., Н. М., Г. Г., Т. И., В. М., Б. М., Д. Д., Р. Д. и С. Д. против Министерство на финансите, Агенция „М.”, [фирма], [фирма], Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областен управител на Софийска област и Дирекция ”Материално-техническо осигуряване и социално обслужване” на МВР за признаване на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот с площ 8146 кв. м., представляващ УПИ. . от кв. 1 по плана на КПП К., местността „М.”.

Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. Позовават се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Като правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, виждат въпросите за 1.условията за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и същност и правно действие на решението на поземлената комисия, 2.същност и правно действие на акта за държавна собственост, констативния нотариален акт и решението за възстановяване на земеделски земи, 3.законови изисквания за застрояване на имот в зоната на ГКПП, 4. иск за собственост с предмет имот, реституиран по ЗСПЗЗ и 5. изискването за мотивиране на съдебните актове. По всеки от тези въпроси са посочени решения на ВС и ВКС, на които според касаторите обжалваното решение противоречи, с което се обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че произнасянето от ВКС по така формулираните въпроси би било от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.

От Областния управител на Софийска област е постъпило становище, с което се оспорва изложеното в жалбата както относно нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията срещу решението на въззивния съд.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Ищците са лица, на които с решение на поземлената комисия [населено място] № 426 от 28.12.1992 г. е възстановен в стари реални граници бивш земеделски имот - нива от 9 дка в землището на [населено място], местността „М.” идентичен с настоящия парцел І-1 в кв. 1 по плана на [населено място]. Съгласно решение № 42 от 7.06. 2010 г. по гр. д.№ 122/ 2009г. на ВКС, ІІ г. о. принадлежността на имота към патримониума на наследодателя на ищците е безспорно установена и не е следвало да се подлага на повторна преценка от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Установени са обаче други обстоятелства, които са пречка за възстановяване на имота, а именно, че той попада в границите на контролно-пропускателния пункт К., като теренът в тези граници съгласно наредбите за гранично - пропускателните пунктове от 1997 и 2002 г. представлява публична държавна собственост. Съдът е съобразил и специалния режим на тези територии, установен с цитираните наредби съобразно специфичните дейности, които се извършват в тях свързани с преминаване на държавната граница и като съвкупност от терен, сгради и други съоръжения ги е определил като съоръжения за общо ползване по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ, представляващи основание за изключване на имота от категорията на земеделските земи.

С оглед на тези съображения, които са мотивирали съдът да отхвърли иска, поставените от касаторите правни въпроси по т. 1, 2, 4 и 5 не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. Освен най-общата връзка с предмета на делото, който е свързан с предаване владението на възстановен земеделски имот, въпросите не засягат конкретните правни аспекти на спора, които са обусловили решаващите изводи на съда и крайния изход на делото, както се изисква съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така защото въпросът за легитимацията на ищците като наследници на бившия собственик, чиито имоти са били включени в ТКЗС, е бил разрешен още с първото отменително решение на ВКС, по него не е имало спор и не е било необходимо въобще да се обсъжда при новото разглеждане на делото.

Същинските съображения на съда за отхвърляне на иска са свързани с това, че той е намерил пречка за възстановяване на имота в обстоятелството, че същият попада на територията на Г. и като цяло, включително и с оглед на дейностите, които се извършват на територията на КПП, той може да се определи като мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява реално връщане на имотите. Освен това територията на КПП е актувана като публична държавна собственост съгласно чл. 7 от ПМС № 213/15.05.1997 г., а съгласно общия принцип в реституционните закони, намерил израз и в чл. 7, ал. 4 З.-

ДВ, бр. 17 от 2009 г

., собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване

.

В т. 4 от въпросите се засяга законността на строителството, извършено на територията на ГКПП, но този въпрос също не е определящ за изхода на делото, тъй като по начало съдебната практика по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква мероприятието да се изразява в законно построени сгради, а от друга страна в конкретния случай пречка за възстановяване не е единствено наличието на сгради, а третирането общо на територията на ГКПП като мероприятие, препятстващо възстановяването на имотите.

Обжалваното въззивно решение е обстойно мотивирано, поради което и поставеният в т. 5 правен въпрос за задължението на съда да мотивира съдебните актове също не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.

Не е налице и основанието за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се излагат аргументи, които да са относими към съдържанието на това основание, така както е изяснено в ТР № 1/ 2009 г., а именно необходимост от промяна на съдебната практика поради неточно тълкуване на закона или когато законът е неясен, непълен или противоречив.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 22.02. 2011 г. по гр. д.№ 618/ 2010 г. на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: