№ 3197

[населено място], 29.11.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 1039 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Производствена потребителна земеделска кооперация „Срацимир“ срещу решение № 44 от 12.02.2024г. по в. т.д. № 591/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено изцяло решение № 345 от 09.08.2023г. по т. д. № 536/2022г. на Окръжен съд – Варна за осъждане на кооперацията да заплати на „Онтарио БГ“ ЕООД на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 72 000 лева, представляваща главница по договор за подпомагане от 30.07.2020г., със законната лихва от 26.05.2022г., датата на предявяване на иска, както и 4 440 лева обезщетение за забава за периода от 17.09.2021г. до 26.09.2022г.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо и неправилно.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, но ищецът не е твърдял да е сключван договор за заем, а договор за подпомагане.

Въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не се е доказало дължимост на суми. В счетоводството на ищеца като длъжник фигурира физическото лице Я. Я.. Това лице е подписало ордера, попълнен от ищеца, и с него не е посочено ЕИК на кооперацията, а ЕГН на физическото лице. Липсва идентитет между посочения в РКО договор и този, представен по делото. Договорът за подпомагане...