Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от В. И. К. и С. Г. К., двамата от гр. В., против решение № 21/13.12.2012 г. по адм. д. № 516/2012 г. на Административен съд – Враца, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № 717/13.06.2012 г. на кмета на община В.. Поддържат твърдение, че решението е недопустимо поради разделяне на правоотношението на отделни фактически състави и постановеното противоположно разрешение по тях. Оспорват решението и като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т .2 и т. 3 от АПК. Искат същото да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата - кмета на община В., редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е обявил за нищожна оспорената заповед поради липсата на предпоставки за отмяната й по чл. 99 и чл. 100 от АПК. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда за наличие на фактически и правни основания за прекратяване на наемното правоотношение. Неоснователен е доводът за нарушаване на съдпроизводствените правила по чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК и съдът е мотивирал, че правото на защина не е било засегнато.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваната част на решението съдът е отхвърлил жалбата на В. И. К., от гр. В., при участието на заинтересованата страна С. Г. К., против заповед № 717/13.06.2012 г. на кмета на община В., с която...