Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. Р. К. от град София срещу заповед №КВ-1038/22.12.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ e прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба - при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като се иска отмяната й.
Ответникът - министърът на отбраната на РБългария, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е бил кадрови военнослужещ и е заемал длъжността "старши помощник - началник на отделение "Оперативно-бойна подготовка" в поделение 34340 София. Съгласно т. 3 от длъжностната му характеристика изискваното минимално ниво за достъп до класифицирана информация е С - секретно, каквото Ковачки е притежавал. На 28.09.2010 година разрешението за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя е било отнето. На 23.11.2010 година командирът на поделение 34340 София е направил предложение до началника на Сухопътните войски да бъде прекратен договора за кадрова военна служба на жалбоподателя. С предложение рег. №302-2109/09.12.2010 година началникът на Сухопътните войски е предложил на началника на отбраната С. Р. К. да бъде освободен от военна служба поради отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация. Със заповед №КВ-1038/22.12.2010 г. министърът на отбраната, на основание чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ e прекратил договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба - при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация.
При така обсъдените доказателства, настоящият състав прави следните правни изводи:
Административният акт е издаден от компетентния орган по чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 от ЗОВС, в предвидената форма, постановен е при спазени административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, както и съответства на неговата цел.
Разпоредбата на чл. 165, т. 7 от ЗОВС, посочена като приложимата материалноправна норма /в сила от 26.02.2010 година/ предвижда "при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или при отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация" договорът му за кадрова военна служба да бъде прекратен без предизвестие от административния орган. В конкретния случай посочените предпоставки по отношение на жалбоподателя са били налице.
Административният орган е длъжен да прекрати договора за кадрова военна служба и да освободи кадровия военнослужещ от военна служба, предвид наличието на обективна невъзможност кадровия военнослужещ да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика, поради отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Тази обективна невъзможност по смисъла на цитираната разпоредба произтича от следните обстоятелства: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. тя да води до невъзможност за изпълнение от военнослужещия на задълженията за съответната длъжност; 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по договора за кадрова военна сляжба. В разглеждания случай, данните по административната преписка обуславят извод, че са осъществени елементите на фактическия състав на правната норма на чл. 165, т. 7 от ЗОВС, на която се позовава министърът на отбраната при издаването на оспорената заповед. Отпадането на възможността за работа със секретни материали, която е част от визираните в длъжностната характеристика функции и дейности, присъщи за длъжността, предопределя поставянето на военнослужещия в обективна невъзможност да осъществява възложените му задачи. Създадената обективна невъзможност произтича от обстоятелства, които са извън волята на страните по правоотношението и не може да бъде субективно преодоляна.
Оплакванията в тази връзка на жалбоподателя, че липсва пряка връзка между обжалвания акт и постановеното отнемане на разрешението за достъп до класифицираната информация, са неоснователни. Отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация е именно юридическото събитие, което поставя жалбоподателя в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните функции за длъжността, свързани със създаване и обработката на документи, съдържащи класифицирана информация. То обвързва с правните си последици административния орган и кадровия военнослужещ, който след издаването на акта обективно не отговаря на изискванията за заемане на длъжността.
Представените по делото писмени доказателства от жалбоподателя: присъда от 13.01.2011 година по нохд №П383/2010 година на Софийския военен съд и решение от 09.03.2011 година по наказателно дело №13/2011 година на Военно-апелативния съд са неотносими към правния спор и не касаят законосъобразността на оспорената заповед. Дори да е налице причинна връзка между постановената присъда и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, то този факт касае само законосъобразността на решението за отнемане на достъп до класифицирана информация, но не и оспорената заповед. Жалбоподателят признава, че не е оспорил издаденото решение, поради което същото е влязло в сила и е основание за прекратяване на договора му за кадрова военна служба по смисъла на чл. 165, т. 7 от ЗОВС. В това съдебно производство, съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решението за отнемане на достъп до класифицирана информация, дори при хипотезата на негова нищожност, каквито възражения прави пълномощника на жалбоподателя.
Предвид на изложеното, жалбата срещу заповед №КВ-1038/22.12.2010 г. на министъра на отбраната, следва да бъде отхвърлена.
Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. К. от град София срещу заповед №КВ-1038/22.12.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ e прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба - при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. М.М.