Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Б. Х., представлявана от адв. М. Г., против решение № 40 от 28.12.2012 г. по адм. дело № 352/2012 г. на Административен съд - Русе. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоначалното й настаняване в общинско жилище е било на друго основание. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе и тя не е била настанена в общинското жилище на основание, което ответникът твърди, а именно като служител в ДТ „С. О.”, поради което моли, решението да бъде отменено. В писмено становище касаторката излага същите доводи и представя три броя епикризи, амбулаторен лист №1438/19.09.2013 г. и медицинско направление за ТЕЛК № 10/27.09.2013 г. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

Ответникът по жалбата - кмет на община Р., редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, оспорва изложените доводи и намира решението за правилно и обосновано.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че са налице материалноправни предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение, поради прекратяване на трудовото правоотношение на касатора. Не са налице касационни отменителни основания.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Русе, е отхвърлил жалбата на М. Б. Х. от гр. Р. против заповед № РД-01-2435 от 16.10.2012 г., издадена от кмета на гр. Р., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал....