гр. д. № 182/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 322

София, 27.04.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 182/2012 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от П. К. С. и И. Б. И. касационна жалба срещу решение от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1454/2010 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която са осъдени да заплатят на П. П. и М. П. сумата 13995.69 лв., представляваща увеличената стойност на собствения им имот идентиф. № 2484 по ПНИ в с. о. „Б.-юг”, в землището на [населено място] в резултат на направени в него подобрения и в частта, с която на ответниците по иска П. и М. П. е признато право на задържане на имота до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота. К. довод е за необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса: възниква ли право на задържане на имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ и предмет на ревандикационен иск, до заплащане на направени в него подобрения, ако правото на ползване върху него не е било предоставено по реда, установен в актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Произнасянето по въпроса е обосновано от оспорване валидността на акта за предоставянето на правото на ползване, поради това че в него имотът не е индивидуализиран с граници. Касаторите поддържат че, въпросът се решава противоречиво от съдилищата, което е основание по чл. 280,...