Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], Р. Ч. против Решение № 906 от 10.05.2013г. по в. т.д.№ 3076/2012г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което след отмяна на решението по т. д.№ 1805/2010г. на СГС за уважаването на иска с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 44 303.62лв.-обезщетение за неизпълнение на задължение по чл.ІХ,т. 4 и 6 от договора от 18.05.2006г. за прехвърляне на акции, във връзка с непризнато с данъчен ревизионен акт право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, е постановено друго за отхвърлянето му. Предмет на касационната жалба е и решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на сумата 17 820лв.-обезщетение за забава върху сумата 44 303.62лв. да периода 18.07.2007г. до завеждането на иска.

С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска по чл. 79 ЗЗД, отмяна на решението на СГС за отхвърлянето на иска по чл. 86 ЗЗД и постановяване на друго за уважаването му. Твърдението е за допуснато процесуално нарушение - непроизнасяне от САС по направено възражение за недопустимост на въззивната жалба на ответника [фирма] поради неконкретизация коя част от първоинстанционното решение е предмет на обжалване. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния съд относно момента на възникването на данъчното задължение на [фирма], плащането на което от това дружеството, обуславя правото на ищеца като купувач на акции да претендира възстановяване на сумата от продавача [фирма], въз основа на клаузите на сключения договор за продажбата им.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен материалноправният въпрос, който според касатора е обусловил изхода на спора:

от кой момент възниква данъчното задължение за регистрираното по ДДС лице, в случай на отказ на данъчните органи да признаят ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 63 и чл. 64 ЗДДС /ДВ-1998г.,отм. ДВ 63/2006г., но приложим за спора/

. Посочената допълнителна предпоставка е по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК - противоречие на извода на САС по този въпрос с даденото разрешение по т. д.№ 758/2011г. и т. д.№ 388/2012г. на Старозагорския ОС по приложените съдебни решения, чието влизане в сила не е удостоверено, и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

Претенцията на касатора е основана на сключен между страните договор от 18.05.2006г. за прехвърляне на акции, по силата на който ответникът като собственик на 715 акции от капитала на [фирма], [населено място] е прехвърлил на ищеца 510 акции, представляващи 51 % от капитала срещу заплащане на сумата 50 000 евро. В чл.ІХ,т. 1 и 2 ответникът декларирал, че към датата на сключването на договора, дружеството не е натоварено с финансови задължения, които не са осчетоводени в баланса на [фирма], както и че не са му известни допълнителни негови данъчни задължения за периода предшестващ договора. Страните уговорили, че в случай на установяване на парични задължения, възникнали преди сделката по прехвърлянето на акциите и които [фирма] ще бъде длъжно да плати въз основа на изпълнително решение на съд или на друг орган, или в случай на изпълнително решение, налагащо допълнително плащане на данъчни задължения, продавачът да възстанови платените от дружеството средства на купувача. С ревизионен акт № 11-00-264/18.07.2007г. НАП установила задължения на [фирма] за периода 2004-2005г. по ЗДДС, произтичащи от непризнато от ревизията право за приспадане на данъчен кредит по посочени фактури поради недоказаност на доставките в общ размер на 44 303.62лв. ведно с начислени лихви. Задълженията по ЗДДС за 2004г. и 2005г., установени с ревизионния акт не били осчетоводени в баланса на дружеството, представляват допълнителни данъчни задължения по смисъла на договора, за съществуването на които купувачът е бил в обективна невъзможност да се осведоми, поради което ответникът отговаря за неразкриването на действителното финансово състояние на акционерното дружество. Задължението било погасено от [фирма] и тази сума, ведно с обезщетение за забава в размер на 17 820.65лв. е предмет на предявените искове, решението по които се обжалва.

За да отмени решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска по чл. 79 ЗЗД, въззивният съд е приел че, задължението по ревизионния акт за сумата 44 303.62лв. следва от непризнато право на данъчен кредит, ползван от акционерното дружество за периода 2004-2005г., вследствие на оспорена от данъчните органи реалност на доставките по издадени надлежно осчетоводени фактури, а не от неотразено и неосчетоводено задължение за ДДС, както неправилно е счел първоинстанционният съд. Позовавайки се на заключението на счетоводната експертиза и обясненията на вещото лице е установил, че задълженията на [фирма] за ДДС за този период, приети за дължими с Ревизионния акт, са осчетоводени в дружеството в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и НСС като

задължения към доставчиците

; те не са отразени като платени /погасени/ към 18.05.2006г., а като задължения; като такива към бюджета са констатирани и установени с данъчната ревизия, която е приела, че дружеството не е имало право на данъчен кредит /право на приспадане на данъчен кредит/. Мотивирал е, че недекларирането на по-късно установеното като дължимо в полза на

бюджета

задължение

, не може да ангажира отговорността на продавача на основание чл.ІХ,т. 6 и т. 7 от договора. По съображения за неоснователност на главния иск е отхвърлен и искът за обезщетение за забава.

Касационната жалба е постъпила в рамките на преклузивния срок и е допустима.

ВКС, ТК, състав на Първо т. о. счита, че основанията за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос не са налице, тъй като не неговото разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 79 ЗЗД. Апелативният съд не е мотивирал, че данъчното задължение на [фирма] при отказа на данъчните органи да признаят ползван данъчен кредит в размер на 44 303.62лв с ревизионен акт № № 11-00-264/18.07.2007г. НАП възниква от издаването на акта, съответно не е дал различно от недвусмислено посоченото в разпоредбата на чл. 74 ЗДДС /от 1998г.-отм./ тълкуване на съдържанието на тази разпоредба относно срока, в който данъчно задълженото лице следва да внесе данъка. Решаващите изводи на въззивната инстанция са основани на тълкуването на договора и на приетото за установено от фактическа страна, че данъкът по ЗДДС е бил отразен като задължение на дружеството, чиито акции ищецът е придобил, с оглед на което няма характер на допълнително данъчно задължение, т. е. не е от кръга на задълженията на [фирма] по чл.ІХ от договора, за които носи отговорност продавачът.

Обвързаността на поставения от касатора правен въпрос и изводите на въззивната инстанция е условие и предпоставка за факултативния касационен контрол, съгласно задължителните постановки на по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Мотиви и съображения, които не са подготвили или не са решаващи за крайните изводи на съда, не могат да послужат като основание за извеждане на правен въпрос. Той следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил или подготвил правните изводи по конкретното дело. Поставеният от касатора правен проблем по тълкуването на посочените разпоредби на ЗДДС-отм. не е разрешен от въззивния съд, което изключва възможността по него касационното обжалване да бъде допуснато.

Неоснователно е и позоваването на допълнителната предпоставка на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е налице сходство в правните въпроси, разрешени от САС и тези в приложените решения на Старозагорския ОС, а и касаторът не може да се позовава на основанието по т. 2 без да удостовери влизането в сила на актовете, с които твърди, че е дадено противоречиво разрешаване.

Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство но доказателства за такива разходи не са представени.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на Решение № 906 от 10.05.2013г. по в. т.д.№ 3076/2012г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.