Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) чрез юриск. Д.Т против решение № 731/09.11.2017 г. по адм. дело № 832/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 9892/18.05.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от състава на АС - Хасково нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационни оплаквания са насочени към приложението на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет). Според касатора, законът не предвижда императивно задължение за уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“ за провежданото производство, като е изложил, че уведомяването на социален работник е само в случай, при който се изслушва детето съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Възразява се и против изводите на съда относно приложението на чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), както и наличието на основание за разглеждане молбите на всички членове на семейството, търсещи закрила в страната, в едно производство. Предвид изложеното се иска отмяната на решението.

Видно от представената докладна записка на Директора на Регистрационно - приемателен център (РПЦ) - Харманли № 592/14.06.2017 г., понастоящем Б. Ибрахим е в неизвестност от 13.06.2017 г., като е напуснал самоволно РПЦ – Харманли.

Ответникът, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Счита,...